автор: zaltia

Глава на вечно съскаща змия,
със тяло... на жена мечта,
търси глава на елен благороден,
със тяло... на мъж надарен.

И случи се тъй, един ден го видя,
видя я и той...и зяпна с уста.
След срещата, развиха се нещата,
със скоростта на светлината...

Той влюбен в тялото и до уши,
не зърна похотта в красивите очи.
Не успя да чуе, как езикът и състи,
като в приказките...всичко се разви.

И днес, еленът с благородната глава,
накичена със най- прекрасните рога,
разтапя се...в неземната и красота,
забравил змийското, докосвайки страстта.