автор: angar

Когато нашият създател
решил, че главното творение
- светът ни - вече е готов,
замисляйки се за направа,
която да го управлява,
измислил вечния двигател -
желанието за любов!

Нека не е лека любовта!
Нека лъже, нека се продава -
тоя свят, какъвто е - такъв,
само любовта го продължава!

Да пишем за любов, защото няма
пред творчеството тема по-голяма!

Пък и какво да пишеме, когато
социализмът е превърнат в блато.
Щом икономиката на страната
върви напред нагоре със краката,
а пък в духовния, културен цех,
единствено онези се задържат,
които като бесни се придържат
към следната рецепта за успех:
"Дори да е съвсем изкукуриго,
Априлско ли е нещото - хвали го!"

А ние, непризнатите поети,
отлъчени от всякакви проблеми,
без вярна информация - сме слепи,
без свобода на словото - сме неми.

Заложби имахме, подавахме надежди,
но нищо не постигнахме в света.
Отпаднахме, когато се ценяха
нахалството, лъжата, наглостта.

С какво все пак се чувствувам щастлив?
След толкова премеждия - съм жив!
Децата ми, обичани, растат,
и не аз тях - те мен ще погребат!

Че моите любовни стихове,
не раснаха на тор, на мръсно място.
Туй, над което разцъфтяха те,
в живота ми бе чисто и прекрасно!

На теб, от всички най-добрата,
най- прелестна и с най-богата
душа - затуй, че мен избра -
от всички други на земята,
сред обожатели безброй,
сред звезден рой от ухажори,
аз този сборник посветих.

От твойта обич съм крилат!

И ако, в този скапан свят,
все още дръзвам да се боря,
и ако крепко се държа,
на тебе главно го дължа!

1986.