Един самотен днеска мъж,
оставен сам и изведнаж...
Седи си във безлюден хол
и се налива с алкохол.
И първа глътка,като кол
навлиза във стомаха гол.
А втора влиза кат сокол-
за пиенето тя е сол.
Останалите са мехлем
за зажаднялия корем.
Не питат даже и защо,
но си намират те гнездо.
И после глътка след гълток
свършва алкохолния поток.
Не казвам,че му е блазе...
Тук- мъката- му е мезе.
Човека вече не е сам.
За него всичко е балсам.
И има с кой да води реч:
говори с дяволите веч...