автор: zaltia

В съня копнеж далечен,
нежно северно сияние.
Хоризонт на две пресечен,
болка, и стенание.

Със сълзи хляб замесен,
разкъсващо страдание.
Плач в душата вместо песен,
Божието наказание.

Вик във тишината...
писък на ранена птица.
Смачкана е красотата,
в мъртво сива плетеница.

Дните безнадеждни,
носят мъртви отрицания.
Нощите безсънни,
чаши с приказни мечтания.