автор: secret_rose

Дали любов е...
щом не си отива
дори когато думите затихват...
а полъха от тях ранимо жив е...

Дали любов не е,
а само сянка
от спрели зад стрелките отражения;

Как да достигна нежният предел
зад който се разлистват световете ти...
Посоката на моето движение
не е наречие...
а неподвижност е.

Бъди ми Слънце,
палещо и светло.
Бъди онази тъмна Светлина,
в която да изгарям до безкрайност
и с новите очи на всеки ден,
и с тъмната везба на своя залез,
и в стоновете тежки на тъгата.
Бъди частичката
единствен смисъл
която ми отнема всяка радост;
защото те - сълзиците са Път
към истинния допир на Ръката Ти.