Във този...все по- кучешки живот,
човек желая да остана, не искам да съм скот.
Да мога да докосвам, цветовете на дъгата,
със звездите да говоря нощем...и с луната.
Искам с жадните за обич устни,
да попивам ритъма на твоето сърце.
И да усещам нежните ти пръсти,
как любов рисуват, по моето лице.
Знам как силно искаш същото и ти,
любовта е във сърцата ни, отдавна там гори.
Жадувана, тъй дълго пазена, и чакана...
отхвърляна, изстрадана, изплакана...