Събирам в шепи светлина.
Очите с нея си измивам.
Изпивам чаша тишина
и на минутата заспивам.
Сънувам ширнали поля
със макове на всяка крачка.
Приветлив дъжд ме заваля...
Небето нямаше спирачка.
Дъждът земята го изпи
и слънце макове запали.
Разбудиха се сто липи
до днеска под небето спали.
И става залезът червен
от маково-червени устни.
Луната пее нов рефрен
за нощните целувки вкусни.
ЛистО от маковия свят
събужда ме с една целувка,
а в стаята ми липов цвят
ми лепва дъхава милувка.