Съзвездията цъфнаха спонтанно
и тази нощ. И тази нощ
небето е изписан купол в храма
на моя уморен Живот...
И аз летя из звездните си сънища,
(сънят е полетна възможност)
проникват разноцветни калдъръмчета
изпод павета от тревожности,
пробиват ги и дават път
на гейзерите буйна радост,
потискани почти до смърт
от прозаичните паважи...
Цъфтят в съня ми Калдъръмчета,
сякаш небето е на челна стойка..
отдалечавам се от Тъмното
на болното си безпокойство
И стъпвам като по звезди,
наболи щуро под краката ми..
Когато зрял Човек лети,
летежът му е несъзнателен
И винаги като насън,
и всякога невероятен...
Като разцъфнал калдъръм
почти в началото на лятото...