Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 0
Всичко: 434

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСвобода, Братство, Равенство (част втора)
раздел: Разкази
автор: dred

Вратите на асансьора се затвориха стих звън, заглушавайки обидните реплики изпълващи фоайето. Разнесе се тихата и ненатрапваща се мелодия на Симфония номер 4 на Моцарт. Едва доловимия аромат на люляк изпълни
широката кабина от лакиран дъб и Дюнан до вдъхна с удоволствие. Натисна копчето за 44 етаж и асансьорът се плъзна безшумно в шахтата си. Само след 10 секунди вратите се отвориха и той слезе от кабината. Подсвирквайки си тихо тръгна по пустия коридор осветяван едва-едва от няколко лампи, които караха сенките да мърдат като живи по ъглите. Зави зад ъгъла и ако не знаеше къде да търси нямаше да забележи почти невидимата врата в дъното на коридора вляво от стаята за почивка на персонала. На нея имаше малка кафява табела, на която пишеше със ситни букви „поддържащ персонал“. На всеки етаж имаше по една такава, но повечето се ползваха за складиране на канцеларски материали, а не за това за което бяха предназначени. Като че ли създателите на „Париба Тауър“ се чувстваха унизени от факта, че такова произведение на архитектурата може да има нужда от нещо толкова прозаично като поддържащ персонал.
Дюнан извади от джоба си дебела връзка с ключове и отключи. Лъхна го познатата миризма на препарати за почистване.
-Педераст!
Лампата се включи безшумно, заливайки малкото помещение с ярко-бяла светлина, която накара Дюнан да примижи. Той се усмихна. Искрено се забавляваше да сменя непрекъснато гласовите командите за включване на осветлението. За тази седмица беше „педераст“, но трябваше да признае, че вече се изчерпва. Трябваше да измисли нещо по-добро, преди някой да е подшушнал на началник Лоранж, че Колин Дюнан се гаври, освен с всичко друго, и с осветлението. Дребния очилат лионец се стараеше да е политически коректен особено след като се разбра за отношенията на Розовия фюрер с младите му асистенти.
Стаята беше по-скоро склад. Лавиците по стените бяха отрупани с препарати за почистване на всякакви повърхности- от дърво до мрамор, имаше десетки парцали, кърпи, салфетки, пакети с ръкавици и торби за боклук, в спретнати кутии по пода лежаха все още неизползвани прахосмукачки във всякакви размери и марки. Но най-ценната вещ и пръв приятел на всеки чистач беше „вагона“. Една обикновена количка, приличаща на пазарските, която побираше всичко необходимо за изчистване на гадостите, които умните мозъци имаха навика да оставят след себе си, явно мислейки, че шепа гноми се грижат да им е чисто и спретнато.
Подсвирквайки си тихо класическия хит на Калогеро „ С лице към морето“ Дюнан прерови „вагона“, за да провери дали всичко е налице. Изхвърли в специалния кош за боклук с яркочервен надпис „Опасни отпадъци“ няколко празни кутии с препарат за почистване на пластмасови повърхности и сложи на тяхно място пълни. Сети се, че една от кофите за вода се беше пукнала снощи и взе друга. Смени един от парцалите с нов, сложи голям пакет салфетки за дамската тоалетна и, разбера се, кутия с препарат за ръце за мъжката. Като се сети, че трябва да изчисти и личната тоалетна на Алфонсо сложи във „вагона“ още два пакета с гумени ръкавици и една кутия промишлен дезинфектант, с който се почистваха биологично опасни отпадъци и можеше да разтвори дори камък. Дюнан тайно се помоли да свърши работа, защото след последния набег срещу изтормозената тоалетна на Алфонсо той и „вагона“ воняха на изпражнения цяла седмица. Тогава отнесе доста съчувствени погледи от колегите си от другите етажи. От време на време чуваше думите на Стария Жак, който преди 5 години го въведе е в занаята „Колин, момчето ми, рано или късно ще попаднеш на най-вонящото говно във вселената, за това се моли да е късно, за да имаш време да свикнеш с гадостите, които тази работа ще ти поднесе“.
Дюнан въздъхна. Добрия стар Жак. Симпатичен старец, който винаги ще ти каже нещо утешително и ще те почерпи с ментов бонбон, каквито, неизвестно защо, винаги носеше в себе си. Получи инфаркт преди 3 години докато сменяше освежителя в дамските тоалетни на 14 етаж. Умря в кабинка номер 4 сред разпилени салфетки и разплискан дезинфектант с лимонов аромат. На сутринта го намери една забързана служителка прекалила с кафето. Беше работил в компанията 41 години, но на погребението дойдоха само роднини, приятели и колеги от поддържащия персонал. Началник Анри Лоранж поднесе венец на гроба от името на компанията, но за всички стана ясно, че го е купил с пари от собствения си джоб и на „Париба“ не ѝ пукаше, че един от дългогодишните и служители е умрял в един от кенефите на банката след почти половин век работа за нея.
Дюнан тръсна глава за да прогони неприятните мисли.
-Ако не сме ние умните мозъци ще се издавят в собствените си гадости-измърмори на глас той и се усмихна.
Жак беше пълен с какви ли не мъдрости, повечето от тях превърнали се във библия на поддържащия персонал.
Дюнан измъкна „вагона“ от малкия склад и го забута по коридора, заключвайки след себе си. Имаше 5 етажа за чистене и цяла нощ на разположение. Трябваше да измие подовете ,да избърше прахта, да пусне прахосмукачката там където има килими, да изпразни кошчетата за боклук и да се погрижи тоалетните да бъдат заредени с хартия, салфетки, ароматиза-тори, дамски превръзки и препарати за миене на ръце. Трябваше да приключи в седем сутринта, за да напусне работа преди да дойдат умните мозъци и да започнат да се държат като прасета в кочина. Дюнан спря да бута „вагона“,извади от един от многобройните джобове на гащеризона си малък мп3 плейър,пъхна слушалките в ушите и си го включи. Марк Лавал запя за изгубената си любов с нежния си мелодичен глас. Припявайки му Дюнан забута „вагона“ към първия кабинет, на чиято врата пишеше „Гуилермо Торес- зам.-началник на отдел „Икономически анализи“” или както беше по-известен сред чистачите Торес Сметаната заради използваните презервативи, които имаше навика да изхвърля в кошчето си за боклук.
...сълзите ми капят, по евтиния мокет в самотния ми дом и гласът ми отеква в празните стаи...
Припявайки на Лавал Дюнан извади от джоба си дебелата връзка ключове и отключи офиса на Торес Сметаната. Лъхна го познатата миризмата на дамски парфюм и секс. Той въздъхна вадейки от „вагона“ торба за смет и пакет гумени ръкавици. Очакваше го тежка вечер.
...защо ми го причини,любов моя. Нима не ти дадох всичко, което пожела... нима не ти дадох сърцето си... нима не ти дадох любовта си... нима не ти дадох живота си… защо тогава...

Франко дъвчеше замислено устни вперил очи в последната страница на „Светът“. Беше качил крака на кръглата рецепция от истински мрамор и се полюшваше леко на стола, който изскърцваше протестно при всяко движение, заплашвайки всеки миг да се скърши под тежестта му.
-НЕЩО ИНТЕРЕСНО, ФРАНК?
По навик Франко вдигна поглед нагоре към тежките блестящи като диаманти полилеи, но така и не видя скритите високоговорители.
-Нищо,Фил. ООН заплашва Китай с икономически санкции ако не прекрати генетичните експерименти с хора съгласно... не знам... някаква си конвенция.
-И?
-Нищо. Китайците казват, че ООН може да го духа ама с повечко думи и ще продължават да си правят мутанти, защото не са ратифицирали шибаната конвенция и така нататък.
Тракане на метал по дебело стъкло накара Франко да вдигне очи от вестника.
-Това пък какво беше?
-ЧАКАЙ...ПО ДЯВОЛИТЕ!!!ЧЕНГЕТА!!!
-Къде?-Франко скочи от стола си и ръката му легна върху кожения кобур на кръста му.
-НА СЕРВИЗНИЯ ВХОД, ФРАНК! ВИЖ ГИ КАКВО ИСКАТ ТИЯ ПЕДЕРАСТИ!
Франко тръгна към скритата врата до главния портал, препречен с масивна метална решетка. В движение извади електронната карта от джоба си без да сваля ръка от кобура на пистолета. Когато се приближи достатъчно за да види, кой е от другата страна настръхна. Отвън стоеше мъж с костюм, върху който беше облякъл тежка черна бронежилетка, а от рамото му висеше ремък на автомат ФАМАС Р4. Зад него стояха поне още 15 командоса в бойни униформи, шлемове, оръжия в ръце, с лица скрити зад маски и защитни очила и нервно се оглеждаха. На черните бронежилетки с бели светлоотражителни букви пишеше ЖАНДАРМЕРИЯ. На паркинга бяха паркирани четири невзрачни бели микробуса без отличително знаци по тях. Мъжът с костюма стискаше в една ръка пистолет и почукваше с дръжката му по стъклото. Видя пазача и му направи знак да отвори. Франко се поколеба за момент ,но поклати глава. Почука с пръст по пластмасовата карта закачена за джоба на ризата си и впи очаквателен поглед в мъжа. Онзи почервеня и отвори уста, за да извика, но се усети. Стъклата бяха не само шумоизолирани, но и бронирани. Извади от джоба на бронежилетката си карта и я притисна към стъклото.
-Главен инспектор Шарл Бато-прочете на глас Франко и кимна.
Прекара картата си през електронното устройство и вратата се отвори безшумно. Инспекторът влезе вътре и стрелна с гневния си поглед пазача, но си замълча. Извади от джоба си снимка и я показа на стреснатия пазач.
-Познавате ли този човек?
-Да,разбира се!
-Той тук ли е?
-Да. Той е горе. Защо го търсите?
-Защото е юбер, господин Капело-отговори спокойно Бато, гледайки пластмасовата табелка на гърдите на охранителя.
-Какво???Не може да бъде-той изумено погледна снимката в ръцете на инспектора.-Познавам го от 5 години!!!Той е ЧОВЕК!!!
-Не съм казвал, че не е човек, господин Капело-отговори спокойно Бато и махна на жандармеристите зад себе си да влизат.-Просто е малко по-различен от нас. Също като приятелчетата си от Барселона. А сега кажете ми къде точно е Колин Дюнан!!!

Дюнан внимателно прекарваше „грозната Бети“ по мраморния под пред асансьорите и от време на време спираше, за да се полюбува на отражението си в излъсканата си до блясък повърхност. Машината беше голяма, неудобна и стара като света, но вършеше прекрасна работа и беше преживяла не един или два ремонта, защото отдавна не се произвеждаше, а съвременните модели просто не струваха. В това всички чистачи използвали „грозната Бети“, прякор дошъл Бог знае от къде и защо, бяха единодушни. Заслушан в песента звучаща в слушалките , в която Луиза Селас тъгуваше за любимия отишъл на война, той така и не погледна към таблата над вратите на асансьорите и нямаше как да види, че и петте едновременно спират на един етаж под него. Не видя и мигащата предупредителна лампичка на таблото показваща, че кабините са блокирани.
Бутайки бръмчащата машина Дюнан беше потънал изцяло в работата и единствените звуци, които достигаха до него бяха пропитите с мъка думи на Луиза Селас, която не спираше да оплаква любимия си.
Не успя да чуе и тихия глас на инспектор Бато, когато каза в радиостанцията си „сега“ докато стоеше от другата страна на пожарния изход заедно с хората си.
Осветлението примигна и угасна и 45 етаж на Париба Тауър потъна в плътен мрак, нарушаван единствено от аварийните лампички над асансьорните врати. Дюнан замръзна на мястото си и бавно издърпа слушалките от ушите си. Тихо въздъхна и изключи неработещата „грозна Бети“.
-Здравейте, инспекторе-каза Дюнан съвършено спокойно вперил очи в мастилено-тъмния мрак, който го изпълваше коридора.-Забавихте се.
-Да ти виждам ръцете, Дюнан!-нареди Бато насочил автомата си към гърдите му.
Дори не се изненада, че въпреки мрака юбера го е познал. Усети ледени тръпки да се плъзват по гърба му, но тихото дишане на 15 жандармеристи зад него го успокояваше до някаква степен. Бато потисна желанието да се почеше по челото там където неудобните очила за нощно виждане се притискаха в голата кожа и притисна тежкия Фамас към рамото си. Дюнан грееше в свелозелено след като мощния филтър на очилата усилваше и най-слабата светлина хиляди пъти. Изглеждаше странно безпомощен, застанал до голямата цилиндрична машина за миене на подове, но Бато можеше да се закълне, че юбера се усмихва.
-РЪЦЕТЕ, ДЮНАН!!!-извика Бато и за миг гласа му потрепна-ИЗВАДИ ГИ ОТ ДЖОБОВЕТЕ И ГИ ВДИГНИ ТАКА ЧЕ ДА ГИ ВИЖДАМ!!!
Дюнан извади ръце от джобовете си и ги вдигна над главата си. С усилие се сдържаше да не се усмихне широко.
-Браво, инспекторе, току-що хванахте един враг на човечеството... нали така ни наричаше конвенция 113? Враг на човечеството... или юбери. Не ви ли се струва, че звучи някак поетично- суперхора! Немския просто милва ухото, нали?
-Млъквай, Дюнан... арестуван си!!!
-Аз лично не се чувствам суперчовек-продължи невъзмутимо той.-Ако бях такъв нямаше да работя като чистач, нали инспектор Бато? Можех да се заема с нещо далеч по-престижно, например в куриерския отдел. Чувам хубави неща за него. Дават им безплатни шапки с логото на компанията.
-КАЗАХ ТИ ДА МЛЪКНЕШ!!!
-Какво има, инспекторе? Защо гласът ви трепери така? Човек би си помисли, че ви е страх. А не трябва. Ако с мен имаше 15 тежковъоръжени жандармеристи аз щях да съм много, много...-Дюнан се усмихна-...много спокоен.
Бато изтръпна и за миг се погледна назад към хората си, които бяха насочили автоматите си към привидно безпомощния чистач.
-От къде...
-...знам,че сте толкова ли? Много просто, инспекторе. Ето нещо, което не пише във вашата конвенция 113. Има 3 вида юбери- дневни, нощни и полунощни. Да си първите два вида е лесно, но третия... ето това е нещо наистина трудно. За това не е проблем да виждам в тъмното… и не само в него впрочем. Това естествено си има цена, но в ситуации като тази си има доста предимства. Много полезно умение особено, когато живееш в апартамент със стара електрическа инсталация.
Пръстите на дясната му ръка незабележимо се свиха стискайки малкия цилиндричен предмет, който беше извадил незабелязано от джоба си.
-Имаш право да запазиш мълчание-започна Бато по стар, дълбоко вкоренен навик.-Всичко, което кажеш и може да се използва срещу теб...
-Член 34 от конвенция 113 гласи, че на юбери може да се откажат основните граждански права ако това е в интерес на Републиката и гражданите-прекъсна го хладнокръвно Дюнан.-Осем хиляди като мен изпитаха това на гърба си, инспектора. Нека позная какво ме чака- изолационен лагер, в който правото на френската република не се прилага, опити на които и Менгеле би завидял... знаете кой е той, нали... и когато на учените ви омръзне да ми режат мозъка, за да се докопат до тайната на „ФармаКом“ ще отида в онези спретнати газови камери, които...поправете ме ако греша... нашият добър президент Ларен „нарече едно наистина добро решение“. Не, благодаря, инспекторе. Животът ми може да е сложен, но си го харесвам такъв какъвто е!
-В лагера е се погрижат за теб ,Дюнан. Ще ти осигурят лечение и медикаменти, лечение...
-Но аз не съм болен. Аз съм юбер, инспекторе, по-бърз, по-силен и по-умен от всеки обикновен човек. Свръхпълноценни... така ни наричаха във „ФармаКом“ след като се записах за доброволец в опитите. Няма да повярвате на какво е способен умиращият от рак, за да спаси живота си. Но вече съжалявам за това. Доживях неща, които не съм повярвал, че ще се случват в цивилизована страна като Франция. Създават се изолационни лагери и закони, според които такива като мен не се считат за хора, жени и деца се избиват в газови камери, използват хора за експерименти... и всичко това само защото преди 20 години няколко хиляди умиращи участваха в опитите на фармацевтична компания единствено, за да спасят живота си. Светът се е превърнал в шибано място, но аз не смятам да се предавам инспекторе. Вие и вашите господари няма да спечелите!


Публикувано от viatarna на 24.06.2012 @ 01:28:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 02:24:49 часа

добави твой текст
"Свобода, Братство, Равенство (част втора)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.