автор: apostola

Дните всички си приличат.
С грижи всички ме обличат.
Сутрин, обяд и вечеря...
Аз от туй какво печеля?

Бягат дните календарни-
талантливи и бездарни.

Залезите мен ме кефят,
че в душата те ми светят.
Вечерите те ми дават
и в нощИте ми остават.

А нощта е мойта нива.
Дневния ми прах измива
и ми дава тя крилете
да летя във световете-
мойте гари на мечтите.
Там почиват ми петите...

Там аз цяла нощ пиянствам
и с години постоянствам.
Сам си пия греховете-
рожбите на стиховете!