автор: apostola

Така се случиха нещата,
на днешния живот по щата,
да бъде дневната охрана
на къща в Банкя отзарана.
И тя е собственост богата
на личност някаква рогата
и аз я пазя тази къща,
че собственика не се връща.
В Испания живее вече.
Понеже много е далече
му пазя къщата,човече!
И като гледам тез палати
със двор и едри салтанати,
човека не е ял салати
за тоя,де гората клати.
От новите е богаташи
/разбойници или апаши/
парите дето не си знае
и сигурно добре си лае.
И аз я пазя тази къща,
а мъката в сърце се връща...
Откак съм тука-отзарана,
във мен израстна нова рана:
с честта си тъпо поругана
аз пазя на богат юргана...