От доста време мисля си, дали
не съм бил негър в някой друг живот?!
Когато сняг отгоре завали,
се чувствам като пълен идиот!
Гледам тъпо сръчните снежинки,
блъскащи се в тръпнещата рима,
осъзнал, че те не са любимки
мои, а на влюбената зима.
Мразя заскрежените пейзажи
и вятърът дотичал от Сибир,
и снегът натрупан на етажи,
за скиорите - божествен еликсир.
Може и да не е романтично!
Не очаквам някой да ме разбере,
но желая искрено и лично -
да бях роден до топлото море.
Сутрин да си пия там кафето,
до обед плаж, следобед - фитнес свеж.
Вечер на полянка край морето -
междуполов епидермисен копнеж.
После танц на голи хаитянки,
в нощ безделнично незабравима,
бърз обир на заключените банки
и така до следващата зима...