ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: ElissaHess
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14163
 Онлайн са:
 Анонимни: 418
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 419
 Онлайн сега::: vlakant
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|---|
| |
|
|
|
|
|
1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
|
|
|
|
|
[ добави събитие ] |  Когато съм зелена, ме боли
и над главата ми прелитат автобуси,
умората, чадъра ми държи.
Поуките, обесвам на врата си.
Не ми остава време за тъга
и под индиго се копират дните ми,
вода ми носи, всяка самота,
и само сънищата ми са в стихове.
Краката ми, катерят върхове,
а тялото ми – влак за констенурки.
Цигарата ми, като чук кове
ковчези за несрещнати светулки.
И ме валят едни такива дни-
несретни клоуни във чужди дрехи
и нямам време да ми загорчи-
от уязвимости, превърнати в доспехи.
Когато съм зелена, съм море
и дланите ми кораби пресичат.
В очакване за остров. Да ме спре,
на пристан с името: Обичай!
Публикувано от alfa_c на 23.06.2012 @ 11:35:18
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "зеленият път" | Вход | 19 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: зеленият път
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.10.2012 @ 16:52:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Пишеш невероятно! За мен бе удоволствие да прочета! |
Re: зеленият път
от roza1 на 23.06.2012 @ 12:10:42
(Профил | Изпрати бележка) | Цигарата ми, като чук кове
ковчези за несрещнати светулки.
Онемях...
Поздрави!:) |
]
Re: зеленият път
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.06.2012 @ 15:19:26
(Профил | Изпрати бележка) | Бях започнал да си пестя (от закуските...) за един такъв остров... от сънищата в стихове
си го бях избрал... и с пристан с името... как му беше името - не помня вече...
Ама си имаше име! Това - и на сън го помня!
Та, спестявах... спестявах... (все от скъпи закуски...разбира се!)... събирах... То, накрая излезе, че тези, с името - свършили.
Останали едни безименни, ... че и - *втора употреба*... и се отказах...
А с парите си купих моторетка! И тя - *втора употреба*, ама много запазена!
Само да успееш да запалиш - не моеш я спреш след това - газ!... газ!... (спирачки - няма!!!) :) :) :)
Та, купи си моторетка - няма да си мъчиш тялото с този влак за костенурки! :) :) :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(За цигарата-да нямаш грижа!Със забраната всички ще ги отказваме! |
Re: зеленият път
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.06.2012 @ 19:47:52
(Профил | Изпрати бележка) | ... аз, покрай тая моторетка (дето - тя ме е опънала с *мръсна газ*) - съвсем съм превъртял...
Стихът ти е много, ама мнооого добър! Накефи ме с
*... краката ми катерят върхове,
а тялото ми - влак за костенурки...*
Еееех, тези палави крака! Що фантазии са омагьосали...
...а аз - с моята моторетка *втора употреба* се утешавам...
Айдеее, пак за *моторетката*... Май силно съм се повредил... от *втората употреба* ще да е... :) :) :)
Привет от морето, Среднощна Вещица... и Дневна Принцеса! :) :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: зеленият път
от midnight_witch на 24.06.2012 @ 19:24:10
(Профил | Изпрати бележка) | ))))))))))))))
аз пък отказвам да ги откажа, на пък ))) а за газ и спирачки, вече съм писала, айде да не се повтарям, ся я карам по кротичко.
а здравей бат Бой ))) |
]
Re: зеленият път
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 23.06.2012 @ 15:49:51
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Страхотно стихотворение! Престижно!
Зелено едно такова, а си падам по зеленото!
Браво!
Браво и на Маргарита!
Тук има много хубави и оригинални метафори!
Много хубави и оригинални рими!
Изобщо, това е образец за избрана поезия!!!
Дай Боже повече подобнии избрани стихотворения в сайта!
Във възторг съм! Благодаря за възможността да чета тук прекрасна поезия! |
]
Re: зеленият път
от doktora на 25.06.2012 @ 13:10:57
(Профил | Изпрати бележка) | ...е, к,во казваше Лорка, а, метафората е конският скок на въображението...;)
А ти от кариер в галоп и хоп през стената:
...
а тялото ми – влак за констенурки.
Цигарата ми, като чук кове
ковчези за несрещнати светулки.
И ме валят едни такива дни-
несретни клоуни във чужди дрехи
Не съм онемял, но...много си падам по такива стихове...екологично чисти...в зелено...и не ме боли!
Здравей, среднощна...такава хех
Док...
и те цуннн пу бузуннн )))))
|
Re: зеленият път
от yotovava на 26.06.2012 @ 13:00:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е друга поезия, някак мистична и тръпчива :) |
Re: зеленият път
от zebaitel на 27.06.2012 @ 22:55:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Много специален стих!!! Да не повтарям Папакот, но наистина блести от метафори и чудесни рими! Поздрави, Уич! |
Re: зеленият път
от templier (templierbg@yahoo.com) на 28.06.2012 @ 21:31:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Зеленото не на всекиго отива. Само на зеленооки и червенокоси вещици :) Не път, а върхът, Уич!!! |
Re: зеленият път
от mariq-desislava на 30.06.2012 @ 12:57:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Като го съзрях този път зелений, мисълта ми скокна къмто бате Стивън Кинг, ноооооо класически стих от вещица е нещо сериозно.;) Музика звучи оттук и то стръмна - не си от праволинейните, отдалеч си личи. |
Re: зеленият път
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 11.07.2012 @ 17:04:18
(Профил | Изпрати бележка) | Абе много разкошно нещо!
И след този прочит нищо съществено няма да кажа, ама ми е толкова в кръвната група...
Пак ще дойда:)
|
|  |
Начало
ХуЛитери
