автор: dred

Счупената бутилка тихо изпука изпод ботуша на Алек. Той замръзна наострил слух, но нищо не последва. Коридорът все така пустееше. Алек издиша бавно и прекрачи счупената бутилка.
Закрепения под дулото на калашника му прожектор се плъзна по пода. Целия беше покрит с боклуци- развалена храна, празни бутилки, дрехи и дори строшени мебели. Тук-там се виждаха набързо напълнени куфари и сакове захвърлени в бързината от собствениците им, които бяха предпочели да спасят живота си отколкото имуществото си. Във въздуха се носеше неприятната миризма на застояло и изгнило. Алексей свали ръка от автомата и леко притисна радиостанцията закрепена за гърлото му.
-Чисто е-каза той тихо.
-Качвам се-отвърна партньорът му в слушалката в ухото му.
Алек клекна на пода, притисна рамо в стената и впери поглед през мушката на калашника. Оръжията тежеше успокояващо в ръцете му. В пълнителя му имаше 30 патрона, които бяха достатъчно да прережат човешко тяло на две. На кръста си Алексей носеше и шест ръчни гранати- пет от тях смяташе да използва срещу противника, а шестата щеше да запази за себе си. Проклет да беше ако оставеше онези гадини да се докопат до него докато е цял.
-Тук съм-разнесе се глас зад него.
Алек не се стресна. Отдавна беше свикнал с партньора си Димитри и знаеше, че върви тихо като сянка.
-Нещо интересно?-попита Димитри.
-За сега не.
-Сградата би трябвало да е чиста.
-Би трябвало-съгласи се Алек без да откъсва очи от мушката на автомата.
Това „би трябвало“ вече бе струвало живота на мнозина и никой нямаше намерение да поема и най-малкия риск.
-Къде са другите?-попита Алек.
-Виктор и Асен тръгнаха към източното крило-каза тихо Димитри.-Галин и Станкович слязоха в мазето.
Алек кимна. Бяха само двамата... както обикновено. Той стисна автомата си още по-здраво и се изправи.
-Започваме ли?
Димитри кимна.
-Ляво или дясно?
Алек плъзна поглед по коридора. Вратите на апартаментите бяха подредени от двете му страни една срещу друга. Някой бяха разбити, други отворени, трети затворени. Една беше изтръгната от пантите и захвърлена на пода. Алек мразеше тези коридори и въобще жилищните блокове. От една страна врагът можеше да ги връхлети в плътна тълпа, която лесно можеше да бъде спряна с автоматичен огън и гранати, но от друга страна веднъж попаднеха ли в обкръжение нямаше измъкване. Но колкото и да не му харесваше нямаше избор. В тези сгради изоставени при евакуацията все още имаше храна и медикаменти, жизнено необходими за хората в убежищата. Алек и Димитри трябваше да ги намерят и донесат.
-Нека бъде дясно-каза Алек.
Димитри само кимна и двамата мъже закрачиха по заринатия в боклуци коридор. Фенерчетата под дулата на автоматите им шареха във всички посоки, разпръсквайки мрака. Стигнаха до първия апартамент и Алек бутна вратата с дулото на автомата си докато партньорът му бе насочил своя към коридора. Тя се отвори с тихо проскърцване. Двамата мъже се вмъкнаха в тъмния апартамент и вратата се затвори след тях. Фенерчетата се плъзнаха из антрето. Беше празно.
-Ти надясно, аз наляво-каза тихо Димитри и потъна в тъмната врата вляво.
Другарят му безмълвно тръгна на дясно. Вратата зееше и прожекторът освети разхвърляна спалня. Леглото бе преобърнато, съдържанието на гардероба разпиляно по пода. Във въздуха се носеше натрапчивата миризма на застоял въздух и гнило. Бюрото в ъгъла обаче беше недокоснато от хаоса и жълтеникавия кръг светлина на прожектора заигра по изрезките от вестникарски статии закачени на таблото над него. Мъжът се приближи до него без да маха пръстта си от спуска на автомата и плъзна поглед по заглавията на статиите. Вестникарската хартия проблесна на светлината на прожектора.
НОВ СЛУЧАЙ НА ОЖИВЯЛ МЪРТВЕЦ- ПРИЧИНАТА НЕИЗВЕСТНА. НОВИ СЛУЧАИ НА ЗАРАЗЕНИ В МОСКА. НЕИЗВЕСТНИЯ ВИРУС БЕ НАРЕЧЕН „ЛАЗАР“. ЛАЗАР ВЗИМА НАД 1000 ЖЕРТВИ В БЕРЛИН- ВЕРМАХТА В БОЙНА ГОТОВНОСТ. НОВИ ЗАРАЗЕНИ В ТОРОНТО, ИЗТОЧНИКЪТ НА ЛАЗАР ОСТАВА НЕИЗВЕСТЕН. ЕПИДЕНИЯТА В АРЖЕНТИНА СЕ РАЗРАСТВА- ЕВАКУИРАТ БУЕНОС АЙРЕС. ЗАРАЗАТА ДОСТИГНА ИСЛАНДИЯ- РЕЙКЯВИК В ПАНИКА. ФРЕНСКАТА АРМИЯ ПОСТАВЯ ПАРИЖ ПОД КАРАНТИНА. АПОКАЛИПСИСА В РУСИЯ СЕ РАЗРАСТВА. КИТАЙ ОБЯВИ НАМЕРЕНИЕ ДА ИЗПОЛЗВА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ХОНКОНГ. ПАНДЕМИЯТА ВЗИМА 50 МИЛИОННАТА СИ ЖЕРТВА, ВАКСИНА ВСЕ ОЩЕ НЯМА. ПЪРВИ СЛУЧАИ НА ЗАРАЗЕНИ В АВСТРАЛИЯ. НОВА ЗЕЛАНДИЯ ЗАТВАРЯ ГРАНИЦИТЕ СИ ПО ВЪЗДУХ И ВОДА. РУСИЯ ОБЯВИ НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СПРАВИ С ПРОБЛЕМА. ПЪРВИ ЗАРАЗЕН В БЪЛГАРИЯ- ПРЕЗИДЕНТА ОБЯВЯВА ВСЕОБЩА МОБИЛИЗАЦИЯ. КОШМАРЪТ ПРОДЪЛЖАВА. СОФИЯ ПОД КАРАНТИНА...
Скърцане на врата накара Алек да обърне. Жълтия кръг светлина се закова върху гърдите на излезлия от банята обитател на апартамента. Двете кръвясали очи се заковаха върху дулото на автомата, но в тях не трепна нищо. Гниещите устни се разтвориха, оголвайки жълтите зъби. От гърлото на заразения се изтръгна хрипливо ръмжене. Съществото бавно тръгна към натрапника, влачейки босите си крака по пода. Почернелите от мръсотията, кръвта и некрозата ръце се протегнаха алчно...
-Нещо интересно?-разнесе се гласът на Димитри от кухнята.
-Нищо, което да си струва-отвърна Алек и натисна спусъка.