В ръцете слънце да положа,
в сърцето огън да си сложа.
Да се стопя ,като олово
и да изчезне мойто слово.
Във слънчев лъч да се превърна
и на земята да се върна.
Да стопля мигом ветровете,
а в капки топли-снеговете.
И всяка клонка да докосна,
тревата да целуна росна.
С целувка да докосна пъпка,
в земята да оставя стъпка.
Гора от мен да се разлисти,
да ме погълнат всички листи.
И тук да свърши моя полет:
във сянката на земна пролет!