автор: apostola

Искам да съм вятър безпощаден...
Да прогоня морските вълни
към брега покорен и площаден,
дето се събират всички дни.

Искам аз да съм с крила на птица-
с тях да полетя на шир и длъж.
В Тото-то да грабна аз шестица-
Крес да стана даже изведнаж.

КАчен на листО от тънка бука,
да попадна тихо в есента...
Кукувица с мене да закука,
за да продължиме песента.

Искам да съм мълния в небето-
да раздирам тъмното в нощта.
Да гърмя и святкам аз додето
не зачеркна даже и смъртта.

После ехото ми да омекне
някъде в далечни пещери.
Споменът за мене да отекне
в неродени още дъщери!