автор: bilqna_popova

Очите ти. Очите ти. И пак за тях.
Душата ти ме води през непознати истини.
А мислех, че ги знам.
Та малко ли живях?
Ти откъде сега отново ме измисли?
Така си неизбежен.
Ключът ми бил при теб...
Защо го търсих в други,
от себе си лишена...
Ти, който ме нахрани с последната си вяра,
с последната си обич...
Ти просто вярвай в мен.
Светът ми те приема.
Обича те светът ми.
Макар да е смутен, че
има нещо ново зад облаците скрити.
Различен си.Различно е.
Обичам те.Попивам те.
И тая светлина, която си донесъл.
За нея колко питах!...
Стъписана сега затварям пак вратата.
И покорена спирам накрая на небето.
Събуждам се от всичко, което бе лъжа.
Понеже те живея, сълзите ми се стичат.
Добре ми е. Щастлива съм.
Аз просто затова...
Ще ти разкажа някога
без тебе как се скитах.
Ключът ми бил при теб...