автор: dheh

едната ми ръка се хвана в капана на огледалото
но само тя
и сега какво?
пак две ръце
дясното се улавя от лявото
простото от глупавото
а ти се притесняваш от някакъв си прозорец
ако някой разбие с топка прозореца
ти ще видиш бъдещето
съвсем мъничко по-бледо от настоящето
пръснато в много варианти
голо-голеничко време
което се влива в съществуването
помайва се,
ти изпитваш отвращение
понеже знаеш че отдавна е било налице
това е хубаво, мили сартр
а ние пишем стихотворения за помайването
харесва ни
приятно ни е
и е забавно
и дори има едни специални книги
как да направим живота си по-щастлив, по-дълъг и по-бeзопасен
мисля си с какво ли би сравнил приплъзването на времето
с машинка на картонена папка
със слайдинг дорс
или приплъзване на течността в гърлото
да но едната ми ръка е хваната в огледалото
това все още ми позволява да мисля
ето защо на христос са хванали всички накрайници на "х"-то
така какво му остава?
точка
.
не можеш да се гнусиш от една точка
или всъщност можеш
един път едно дете постави в ръката ми една буболечка която от страх се сви на точка
заприлича на черен пипер в бялата ми длан
но аз я хвърлих настрана
защото съзнанието клатушкайки се с въображението ми започнаха да се ровичкат в нея
да разтварят всичките й механизми
пипала
люспи
и не исках да стигна до края