Свалих луната на земята
и я разчупих на главни.
А вятърът ги все премята-
в харман ги всички изравни.
И лунната жарава стана
обреден огън за жена.
И боса,тя игра захвана
върху свалената луна.
Във транс жената се понася
с икона светла във ръце.
И сякаш рана тя нанася
във нестинарското сърце.
С очи,загледани в небето,
с икона свята над глава
играе в огъня додето
на пепел стане и това.
И в огън лунен под краката
пречиства своята душа.
Във тоз мистичен танц,горката,
за всичко земно оглуша.
А горе-без луна-простора
събира огнени искри.
При толкова звезди от хора
жената себе си откри!