автор: ATOM

Животът ме изплю претенциозно
там някъде си, някога си...там.
Ахмакът му... подмолно се възползва
от факта, че ме няма още. Сам
реши да ме изпляска в битието,
притиснат между време и пространство
и в някакво туловище, което
разваля на природата баланса.
Добре, че генералният хатър,
на всичко, уязвено от виталност,
е сигурно прииждащата смърт,
навременна и екзистенциална.
И колко има още да ме мота
с досадните си блудкави години.
Ще изтърпя все някакси живота,
понеже след това ще си почина.