автор: 0805

Всяка прилика с действителни лица и събития е… прилика с действителни лица и събития.

Кучката му взе апартамента. Взе му и дъщерята, но с нея и без това трудно щеше да се справя. Виж, апартаментът е друго нещо. Сега се налагаше да търси квартири, да мести багаж, да отделя част от месечните си приходи за наем…
Реши, че ще се махне. Като ще си сменя жилището, ще си смени и града, и улиците, и любимите кафенета.
Идеален момент най-после да се озове в столицата. Често му се обаждаха познати и разговорите им почти винаги завършваха с едно и също: „С твоите умения в София ще се напълниш с пари. В този забутан град само си хабиш времето и живота.”
След няма и десетина дни се появи пред вратата на свой познат. В един малък сак беше натъпкал няколко дрехи (за всеки сезон по нещичко), прибори за бръснене, одеколон и дезодорант, любимите си кецове и два-три диска с компютърни игри. В по-големия сак съвсем прилежно беше подредил цялата си апаратура - четири фотоапарата, стативи, обективи, светкавици, адаптери, зарядни, две видеокамери и изобщо - големият сак беше образец за това как страстта може да бъде подредена до маниакалност. Лесно се разбраха: делят всички разходи на две, ползват банята колкото си искат, но бързо и чисто, поддържат приемлив ред в кухнята и никога не се бъркат в нощите на другия.
Знаеше, че няма проблеми да си намери работа. Проблемът беше да си намери работа с добро заплащане. В родния му град бяха публикували няколко направени от него снимки в местния вестник, но хонорарът беше смешен. Смешен беше и хонорарът на пишещите под снимките му, но двата хонорара, взети заедно, можеха да му позволят да почерпи Светлето, Румито, Минчето или Гинчето с по питие, а те от своя страна, по-късно да му се отблагодарят (в най-тъжния случай) поне с внимание.
Обичаше да наблюдава израженията им, докато им разказваше за тежкия си семеен живот. По-късно включи в репертоара си и съкрушителния развод, а различните възклицания от рода на „миличкият”, „горкичкият” и „кучка такава!”, придружени с ококорени примигвания, неумели артистични нацупвания и разбиращи охкания му действаха успокояващо, възвишаващо, дори еротично. Обикновено тези срещи приключваха с „нека-ти-покажа-колко-съм-добра” (и в живота, и в леглото), а на следващата сутрин той се събуждаше доволен, задоволен и изпразнен. И съвсем понякога - празен.
На втората седмица от преместването си започна работа в най-продавания жълт вестник. Издебваше с лекота нашумели силиконки и актуалните им спонсори и докато се усетят, той вече имаше цяла колекция от компрометиращи снимки. После се прибираше в квартирата, сядаше пред компютъра и си измисляше всевъзможни истории - от бедното момиче, израснало в дом, в нечовешка мизерия, но пропяло от доброто си сърце и любов към света, до елитни проститутки, чийто певчески талант е бил открит по време на някоя дива оргия. Изпращаше материалите - текст и снимки - на списанието, а после се радваше от душа и сърце на набъбващата си банкова сметка.
С течение на времето фантазията му започна да се изчерпва. Регистрира се в няколко сайта и започна да пие направо от извора, както се казва. Интернет пространството се пукаше по шевовете от неразбрани, нереализирани и разочаровани самотни дами, които с удоволствие споделяха тежкото иго на живота си и виждаха в новия си приятел своето спасение. Във всеки сайт получаваше поне по десетина лични съобщения на ден, дузина писма го чакаха всяка вечер в електронната му поща, която без друго се задръстваше от снимки. Всички бързаха да му изпратят себе си. Разделяше ги на четири основни групи: снимки с претенция за изкуство и нямащи нищо общо с него; снимки със скрупули; такива без всякакви скрупули и фалшиви снимки.
Повечето от любимата му трета група минаха взаимно-утешително през квартирата му. И тъй като всички се надяваха и да поостанат там, нито една не остана.

Тази вечер скуката се лееше на талази от монитора. Още вчера беше публикувал една сравнително добра снимка в единия сайт, но коментарите, които на пръв поглед бяха от вида „Страхотно! Прегръдки!”, а всъщност закодирано молеха „Ела, вълчо, изяж ме…” го дразнеха и той реши да не отговаря. Влезе си в скайпа, но и там нямаше нищо интересно.
„Нещо взе да ми писва.” - каза на глас. И тъкмо реши да изключи компютъра, когато прозорчето на чата светна и го извести, че smyrt го търси.

- да ти имам ника! - написа
- твоят да не е по-добър?
- че какво му е на komar4e???
- мразя четворки и шестици, заместващи ч и ш
- 6то? отли4ни4ка ли си? - отговори и се усмихна, доволен от собственото си остроумие.
- на кого му пука?
- на komar4e. ;) бъзззз, щрак!
- щрак! като катинар или щрак! като белезници?
(Охо! - помисли си той - От вратата и за рамката! Трета група.)
- щрак! като снимка. фотограф съм.
- ясно. животът е сладък. smyrt се оттегля.
- не разбрах??
- дол4е вита, пи4. фелини, 4ове4е. комар на италиански. 4ао!

Никога досега не му бяха прекъсвали чата по този начин. Удоволствието от различното, обаче, бе стотици пъти по-сладко от разочарованието от края. Излезе от всички сайтове, намери „Долче вита” в нета, изтегли го и го изгледа без да помръдне. После си го пусна втори път.
Когато се събуди на другия ден, знаеше, че е луд по smyrt и няма да миряса, докато не я намери пак. За първи път се вълнуваше повече от самия разговор, отколкото от завършека му между чаршафите.

Една година по-късно, след три месечна виртуална връзка и няколко срещи, той заживя с Калина. Съквартирантът му се беше изнесъл и останали сами, те двамата все повече заприличваха на съпрузи - обгрижваха бивши любови и настоящи деца, понякога се хранеха заедно и винаги спяха отделно. Калина беше журналист и редактор, „лицето зад кадър” на две телевизионни емисии. Името й беше достатъчно познато, за да почервенее от гордост, когато казваше, че е неин съпруг и достатъчно непознато, за да се ядоса, когато се оказваше, че някой го чува за първи път. Така или иначе, той беше на върха на пирамидата на собствените си представи за популярност. Освен това, тя задоволяваше всичките му щения, с изключение на едно - постоянния глад за секс. Вярно, че опитът им в това отношение беше катастрофален още от първия път. И двамата се залъгваха, че с течение на времето нещата ще се оправят, но химия между тях така и не се получи. На третия безуспешен опит тя се отдръпна и никога повече не се съблече пред него. Той категорично не смяташе, че липсата на секс с Калина е болка за умиране. Не намираше за необходимо да се отказва от различните сайтове и под предтекст, че „професията ми го налага”, продължаваше да получава писма, бележки и снимки, като тези от любимата му трета група винаги се материализираха.
Отдавна се отчая да търси момичето със странния ник, което му отвори очите за Фелини, макар че всеки път тайно се надяваше да я срещне. Беше потънала вдън интернет. Всяка вечер отваряше старателно всички сайтове, влизаше в най-различни групи за чат, но от нея нямаше и следа.

Животът му с Калина течеше като второразряден филм. Отчуждението им, започнало от отделните спални, набъбваше, стелеше се на меки вълма по всекидневието им и накрая ги забули изцяло като вечерна мъгла в планина. Колкото по-щастливи изглеждаха, толкова повече непоносимостта им един към друг се засилваше. Той никак не искаше да се лиши от социалното удобство да й бъде съпруг, тя не успяваше да превъзмогне навика и паническия страх от самотата. Умората от промяна се беше заклещила здраво между зъбите им и никой от тях не отпускаше захапка.
Една вечер се прибра късно и уморен. Още мислеше за обедната среща с поредната дама, когато забеляза Калина. Беше седнала до масата, върху която го очакваха старателно сервирани няколко от любимите му ястия. Изглеждаше твърде слаба, бледа, изтощена някак. Забравено умиление стопли погледа му, бегли спомени за любов зазвъняха в съзнанието му и той седна до нея. Прегърна я:

- Добре ли си, милото ми? - попита.
- Да. - отговори му тя, - Просто съм много уморена. Гладен ли си?
- Ще хапна после. Случило ли се е нещо?
- Не. Нищо. Искам развод.
- Да, знам. Винаги, когато се чувстваш зле, го искаш. Ела.

Калина нямаше сили да се съпротивлява. Той я хвана с едната ръка през кръста, с другата - под свивките на коленете, вдигна я и я занесе до леглото й. Започна да я съблича, за да я остави да се наспи. Постепенно мъжкият му интерес измести рутинните движения. Имаше чувството, че я вижда за първи път. Господи, жена му съвсем не беше за пренебрегване! С тих страх да не изпусне момента на пълно безволие от нейна страна, се осмели да я целуне. За първи път от години насам тя не го отблъсна. Той продължи да я целува бавно, устните му заопипваха вдлъбнатинките от двете страни на тъничката й шия, плъзнаха се по притихналите зърна на гърдите й, езикът му се заигра, прокара влажна пътечка към пъпа, спусна се към хълмчето й („единственият хълм, към който се спускаш, а не изкачваш” - проблясна за миг в главата му), той зарови пръсти в меките като перушина косъмчета, нещо тъмно под тях спъна за миг погледа му, но реши да не обръща внимание, продължи пътешествието си и усети възбуда. Онази необяснима възбуда, която те захвърля на най-високото, спуска те в най-дълбокото, онази възбуда, която преминава в полуда и си повече от сигурен, че ти и никой друг си смисълът на жената до теб, единствен в целия свят, господар и слуга, небе и земя, че ти си животът… Любиха се сякаш са заедно за първи път, сякаш са заедно за последно.

Следващите три дни минаха забързано и за двамата, и те почти не се видяха. На третия ден Калина го покани да обядват в едно закътано заведение, в покрайнините на града. Имаше да му казва нещо важно.
Когато я видя, споменът за онази нощ нахлу в слабините му и заля цялото му тяло. Целуна я по челото и седна срещу нея.

- Добре ли си, милото ми? Какво има?
- Бях на лекар.

Той се усмихна. Не можеше толкова бързо да разбере, че е бременна. И все пак - защо не? Ще си имат свое детенце, то ще им донесе късмет, съвсем ще заприличат на семейство, ще го кръстят…

- Чакай, - каза той, все още усмихнат. - Преди да ми кажеш каквото и да е, искам да те питам нещо.
Онази нощ… - Калина се опита да го прекъсне, но той не й позволи - та, онази нощ забелязах нещо тъмно там… долу… под косъмчетата….
Чудех се - да не би да имаш татуировка?

Тя го изгледа невярващо и едва се усмихна:

- Да, имам. Стара история. Пет буквички, но как болеше! - после съвсем тихо плъзна към него някакъв лист.
- Добре де, кажи ми какво представлява! Искам да я видя веднага. Някакво име ли е, а? Или заклинание? - той се смееше вече на глас, докато разглеждаше листа.
- Пише смърт - каза тя - Бях влюбена в думата и в значението й, в смисъла, който придава на живота и в страха, с който го отравя, бях влюбена във всичкото й… Дори преди години я ползвах като ник в интеренет, но нали ти казах - стара история…

Очакваше смехът му да секне, очакваше и ужаса в очите му.
Току-що му беше показала кръвните си изследвания от тази сутрин.
Най-отдолу, с болезнено безразлични букви пишеше: HIV - позитивен.