автор: apostola

По моста на чувства прозрачни
аз искам да имам следа.
Да скъсам със мислите мрачни
в отровната земна среда.

С мечтата и малка, и скромна
да бъда аз вечно готов
да пия от живата стомна
пречистени глътки любов!

Във рая на моята къща
с подготвен за гостите праг,
аз искам със мир да се връща
и моят приятел,и враг...

На моя прозорец да гука
щастлива гугутка дори.
И някъде-там или тука,
за мене сърце да гори.

Когато в небе засветлее
една симпатична звезда,
във мене за миг да затлее
тъга по щастливи гнезда...