автор: desert_inrose

доближавам се до изгревния ден
когато нашите очи в съзвучие покаят се
топи се и шепти илюзията в мен
че само стъпка още, и ще вдене края си

но аз не вярвам на пресипващия глас
не вярвам и на тишината си след него

илюзията в своя външен лик познах
и са думите му теза-антитеза

думите измамни са сега когато
искам и не искам да се сбъдна

а илюзията - знаменце развято
бяло - къс от облак и небе бездънно

продължава да шепти и да се моли
да пoместя прага си към нея, за последно

но не вярвам на лъжите и... защо ли
не повярвах ни веднъж, че ще изчезне...

доближавам се до изгревния ден
когато нашите покаяни очи се срещат
в оазиса, до песъчинка взел
пустините ни в необятните си шепи...