автор: osi4kata

Ще се явят дървета-камикадзе,
ще се взривяват на трески
и на листенца...
На мястото им ще остават язви
от спомена за ласкавите сенки
на клоните им -
ширнали се щедро
като ръце,
разперени в очакване
да те прегърнат ако ги намериш,
да те омаят с аромата си.

Ще се явят дървета-камикадзе,
взривяващи се от любов към хората
Преди сечта, съвсем изправени
те ще умират. Без да ни се молят.