автор: verysmallanimal

Според някои тунелът се е появил преди хиляда години, когато дед Митрик, който по това време е живял в една пещера е използвал богомилска магия, за да надникне в другия свят.
Сега на пещерата ѝ викат „Богомилска пещера” а това за магията си е чиста глупост, защото богомилите не са правели магии, а добрини. Обаче, като живееш в малка долина насред балкана и поради вечните облаци, дето пълзят насам-натам из чукарите, не виждаш нито бог, нито цар, нормално е да сбъркаш добрината с магия. Нашите залупени селяци от Мамин дол тъй и не са разбрали разликата. И досега се омагьосват един-друг – гледат да си помагат, заедно си ядат кървавицата и си пият ракията, не крадат и не се карат, освен в редки случаи, когато става дума за Другия свят. Не се знае какъв е бил този друг свят за дед Митрик, нито се знае какъв е той в действителност – изглежда всеки маминдолец вижда света по свой си начин и прекарва голяма част от живота си да убеди другите, че техните светове пет пари не струват. Тази липса на единно мнение се дължи на местоположението на Мамин дол – то е толкова забутано място, че в редките случаи, когато Цивилизацията се е изкатервала при маминдолци, тя оставяла Общоприетите истини някъде по средата на пътя, за да не ѝ тежат. Това им е лошото на Общоприетите истини – за разлика от другите неща, които си тежат на мястото, те си нямат място и тежат навсякъде. Навсякъде, освен в тази част на света, мушната дълбоко в пазвата на балкана. И християнската, и комунистическата църкви са се опитвали да изправят тунела, та да води в една посока. Те наивно мислели, че като сграбчиш тунел или човек за гърлото той, ще не ще, се опъва като канап на земята и можеш да минеш по него като по шосе. Хубаво, ама от стискане им омалявали ръцете и щом малко отпускали хватката тунелът подскачал и се осуквал така, че не можеш му намери края. Човеците, като усетели малко широчко около вратовете си, също подскачали и всеки се мушвал в тунела и се запътвал по негови си работи към Другия свят.
Всички знаят къде е тунелът, но никой не казва. Някой ще каже – от лошотия и цинцарлък. Не е така – работата е там, че тунелът е навсякъде. Мести се от човек на човек, върти се из селото, а понякога съвсем изчезва и в такова време хората си кротуват, козите не се катерят по покривите и дори градусът на ралията спада малко, за радост на жените. А после хоп! – дупката му току се покаже някъде. Най-често дупката се показва в нечие око. Бръсне се например някой сутринта, свирука си и изведнъж забелязва в огледалото – в едното му око се появява черна точка. Точката расте, расте, докато изпълни цялото око, след което с едно лакомо „мляс!” засмуква човека в себе си. Вайкане, тръшкане, нищо не помага – поел е, значи, нашият по тунела и не се знае къде ще излезе. Хората са свикнали и знаят, че единственото което може да се направи е да се чака, защото вземеш ли да насилваш тунела, да го осукваш и да му връзваш възли в краищата, по-лошо става.
Маминдолци не са катили – гостоприемни са и ако си носиш магията те посрещат, сякаш си у мамини си. Ако обаче им се стори, че идваш с лошо, пъхат те в тунела и те пращат обратно да си чукаш главата в света от който си дошъл. Е, стават и грешки – преди пет-шест години дойде някакъв – учен човек – чул за маминдолци и тунела, та решил да изследва тая работа. Отначало го помислиха за човек без магия и веднага го пъхнаха в тунела, ама той пак излезе в Мамин дол. Няколко пъти опитваха да го пратят в неговия си свят, ама той все се показваше от някоя дупка около селото. Накрая разбраха, че са сбъркали и човекът е читав, извиниха се и го поканиха да опита джанковицата. След четвъртата чаша очите му се събраха в средата на челото и взе да разправя за някакво тунелно виждане.
- Тъй тъй – говореше му бай Христо – каквото виждаш, това е. Айде сега да те водя да преспиш, а сабале, кат се събудиш ще се усетиш в кой свят си. И в който си, там ще си останеш.
И остана човекът – купи оная къща до реката, с голямата дюля на двора, дето беше на дядо Руси Драката. Сума време ходеше из селото с един тефтер да записва какво говорят маминдолци, какво мислят и даже какво сънуват. Книга щял да пише. Щял, ама така не става – то ако беше за книга, Мамин дол отдавна да се е мушнал в тунела и да е отпрашил към градищата.
През годините бая маминдолци са влизали в тунела – кой да търси Онова Нещо Дето Все Липсва, кой просто така, да се поразвее и да разгледа наоколо.
Денка, например, на Стоян Колев голямата дъщеря, два пъти тръгваше за Другия свят и сва пъти тунелът я извеждаше обратно. Първия път доведе един хубавец от Сливен – уж голяма любов били и както има една дума намерили си еша. Позавъртя се момчето из селото и един ден, докато се разхождал по пътя за Бяла борика, тунелът го глътнал и повече не го видяхме. Ама Денка нали е инат, намери друга дупка и пак се шмугна в тунела. Тоя път се върна след година – носеше едно кресливо вързопче, от което надничаха черни като маслинки очета. Седна си на задника тя и само от време на време, като я наскачат щръклиците, обикаля из село, ама тунелът се крие – той е също като човек и разбира кого да пусне вътре и кого не. Всички са сигурни, че като поотрасне детето Денка пак ще тръгне да търси Другия свят. Но не сега, още не.
Старите нали са патили, си налягат парцалите, а виж, младите – не ги свърта на едно място и къде по един, къде на групи, се спускат в тунела. Всеки от тях си мисли, че има един изход и тоя изход е баш там, където той го е сънувал. Будали. Никога не знаеш къде ще те изведе и дали изобщо ще излезеш от него. Ако тръгнат двама души заедно, пак на различни места пристигат. Уж в един град излизат от тунела, пък после се разбира, че са попаднали на съвсем различни места. Един се озове в някоя фабрика, друг се удари в дувара на полицията, а трети така и не разбира къде е излязъл и се върти в кръг като слепец. Никой не знае защо става така и понякога маминдолци надълго и нашироко обсъждат странното поведение на тунела. Най-често го правят зиме, когато денят е къс, печките горят, а скуката се търкаля по чергите и току дърпа някого за крачолите.
- Аз например – ще рече бай Митьо Калиманата – не съм забелязал да има разклонения тоз тунел. Колкото пъти съм влизал в него, все на едно място ме е изкарвал и ми е било лесно да намеря пътя закъм мамини.
Останалите се подсмихват само и си траят. Всички знаят, че тунелът на Калиманата е имал един изход и той бил зад кметството в Кутра, където била къщата на изгората му. После момата се омъжила за друг, дупката в тунела се затворила за бай Митьо и докато я търсел срещнал леля Станка. Като се събрали решили, че няма смисъл да се трепат по тоя шантав тунел и си останали в село.
- Бе тя твойта лесна – с плачлив глас се обажда комшията му Тодор – а я наш Мишо – колкото пъти влезе в тунела, все на различни места излиза. Понякога, гледам го, само перчемът му се покаже от някъде и пак се скрие незнайно къде. А миналия месец да вземат да излязат от една дупка с кировия Станчо! И като се сблъскали, като оплели ръце и крака – страхотия! Пукната ръка и пет шева над дясното око.
Така е – понякога тунелът си прави такива шеги, та после дълго време не ти се ще да погледнеш ни тунел, ни мост, ни дявол. От време на време някой ядосан и уплашен баща ще рипне и ще се развика:
- Аз тоя тунел ще го запуша, ей! Всичките му дупки ще напълня с камъни и това е!
Де да беше толкова лесно. Да го знаеш точно къде е, да го запушиш, а той – днес тук, утре там. Пък за дупките да не говорим – понякога търсиш, търсиш и няма, та няма. Друг път дупката в тунела може да се отвори точно под краката ти и да те глътне – ни лук ял, ни лук мирисал. Иди че се оправяй, иди че обяснявай че не си такъв човек. Никой не ти вярва, защото маминдолци знаят, че тунелът всичко вижда, всичко знае и щом се е отворил пред теб, значи има защо. Знаят и му имат уважението, пък и се страхуват малко от него. Не, че свещи му палят, ама си имат едно на ум – на два пъти тунелът аха – да глътне целия Мамин дол. Веднъж, много отдавна, когато един отряд черкези случайно се натъкнал на селото и така се стреснали, че за малко да изколят всичко живо. После, в по-ново време пък, властта решила да пресели малките села и махалите долу в равното, да ги натрупа като ябълки в кошница и да направи нови, големи селища. Маминдолци мислят, че в тия случаи са ядосали тунела с нещо и той си е показал рогата. Затова сега внимават – ходят насам-натам по дупките, уж търсят пътя за Другия свят, ама гледат да не се отдалечават много, че знае ли се. Мамин дол и Другия свят само се споглеждат от двата края, казват си по някоя блага приказка и отиват да си гледат работата. Защото объркат ли се, вземат ли да си мешат шапките, тунелът като нищо ще глътне Мамин дол. А няма ли Мамин дол, няма го и Другия свят. И тогава какво – господ ще се почеше по главата и ще си рече тъжно:
- Еееее, за какво беше целият зор?