Всяка нощ отивам до Тихуана,
до терасата на доня Илона
и там с народа от границата
пеем пените за свободата
на чист небесен
И всяка сутрин се събуждам
под двата бора до дома на бай Ставри
и под едно друго синьо небе
и студената трева под главата
и не са били песните на свободата
и чистия небесен не помня,
най-са били моите сънища,
и очите ми в далечината.