автор: secret_rose

Дали защото толкова ми липсваш
улавям само сляпото безмълвие
на ширналия се безкраен свят...
Не ме достига песента на славея,
прегърнал под крилото любовта си;
не ме докосва изворния звън
и нито лъч не ме боде,
от първите,
низспуснали сърце - любим и брат...

Без тебе, Обич, люляка не ражда сън.
На розите листенцата са сиви...
Без тебе в ранината ми пчелиците
залутани мечтаят само Пламъка.
Където и да си, ела...
навън,
ела в градините на горските ми стихове;
в покоя и сълзите ми, в зениците
чиято болка Ти създаде
с "Нямам те".

Ела си.
В този дом да се разлисти.
Да пукне слънчева Зора и да залее
опустошените ми от безтебе мисли...
Ела и заличи, за да запея.