автор: apostola

С потъмнели в очите зеници,
със брадясало бледо лице,
един прОсяк с раздрани илици
си протяга към мене ръце.

Със последна искрица надежда,
позагасваща вече в очи,
със челото напред се навежда
и че прави поклон-си личи.

Да се моли за дребна стотинка,
поприседнал на жълт тротоар.
И със тази позната картинка
да получи монета за дар.

И аз пуснах голяма монета
в изгладнелия съд-порцелан.
Издрънча в чинийка сонета
на просЯшки живот нежелан.

А в очите му сухи припламна
благодарствена дума добра.
И катО в картина рекламна
той днес шепа надежда събра.