Познато място и утъпкан път,
отляво, -дясно хора пак вървят.
Но става ясно - взе ми се умът
и плах ужасно - сякаш съм на съд.
В есен златна кацна сладка като мед
мечта безплатна за една разходка с теб.
Денят угасна. В мен започна да гори
от искра прекрасна, която даде Ти.