автор: oziris

Започвам серия от преводи, които не могат да се пеят по мелодията. Причината е, че ми се иска да овладея и този вид преводи. Давам само линк с песента, защото не е толкова важно да е буквално, колкото да е хубав стиха на български.

На гърди му раната кърви,
но невидима е тази кръв...
Само чувства са това, уви,
на туй куче, вързано със връв.

Откакто ме напусна вън вали
и сега се давя в таз вода...
Винаги съм бил борец, нали?
Без теб обаче, аз ще се предам.

За любов да пея аз не мога,
така както си му е реда.
Не съм аз надарен от Бога,
но, скъпа, туй мога да ти дам.

И ще те обичам, мила – винаги.
Цяла вечност, още ден – винаги.
Ще бъда до теб додето звездите угаснат,
додето адът замръзне
и думите вече не пасват...
И зная, че когато умра, ти ще си в ума ми.
И ще те обичам – винаги.

Снимките, които ми остави
само спомени са от отдавна -
пълни с болка, и с наслада...
На едната с мене се прощаваш.
Всичко давам аз да те докосна,
да те целуна и да те прегърна
Когато молиш се, знай това -
греша и аз, човек съм просто.

Щом той в прегръдка те обгърне,
щом каже думите които чакаш...
иска ми се мои те да бяха,
да можех времето да върна.

Ако ми кажеш да плача за теб, бих...
Ако ми кажеш да умра за теб, бих...
Погледни ме в очите,
всяка цена бих платил
да ти кажа тези думи...
Нямах капка късмет
този път със теб...

Но, скъпа, дай ми още шанс.
Можем да опаковаме мечтите
и старите си животи,
и да намерим място под звездите.

оригинал