Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 369
ХуЛитери: 7
Всичко: 376

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: marisiema
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros
:: svdonchev

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗасрамено писмо до моя приятел,
раздел: Есета, пътеписи
автор: krasavitsa

или за социализма като летяща чиния

Виждал ли си едни такива двайсетина годишни хлапета с чуждоземни физиономии и раници на гръб, по-големи от тях самите, приятелю? За едно такова ще ти разкажа - дошло от далечни земи чак у нас. Тръгнало било да опознава света. Докато ние тук се чудим като какви да се самоопределим, тоя ни тури набързо и марката, и печата и ни класира в съответната папка. Явно отвън нещата се виждат по-добре дори и от двайсетина годишните.

Но да карам подред. Студент по социология, интересувал се от бившите социалистически страни и си избрал България. Пристигнал нашият човек, пощурал се насам натам из страната, видял най-напред големите ни градове, пътувал кога с влак, кога с автобус, кога на автостоп, но главно пеша, я покрай селце замръкне, я в градче намери нещо за хапване и зареди раницата с храна за няколко дни. Накрая стигнал до морето, повъртял се и там известно време и решил да се върне в София, за да си хване самолета обратно, ама този път да мине цялото разстояние пешачката. Колко му е, само някакви си петстотин километра, за около седмица ще ги мине. Момчето идва от Австралия, те там петстотин километра за нищо ги имат, а такива хубави и прохладни планини като нашите си нямат. Решил да хване подбалканския път – тук горичка, там полянка, тук водичка, пък и сянка... Така повървял няколко дни, кога по пътя, кога за да не прави завои заедно с него перкал напряко през горичките, докато един следобед на един баир изневиделица не го застигнало лошо време. Притъмняло, станало студено, заваляло, нахлупил нашият дъждобрана с качулката и по едно време установил, че се е загубил. А насам, а натам, започнала да пада и мъгла, трябвало да внимава и да си гледа в краката и като вдигнал поглед в един момент, замръзнал. На върха на отсрещния баир въпреки мъглата ясно се очертавала кацнала летяща чиния! Знаел миражите в жарката пустиня, но тук и в това лошо време... да не е започнал да халюцинира... разтъркал очи, погледнал пак – стояла си чинията на върха, само дето не светела, както си му е редът. Е, тук ще ми е краят – рекъл си изплашен и търтил да бяга надолу, откъде да знае какво го чака, ако извънземните се спотайват наоколо. Иди им обяснявай в този пущинак, че си под закрилата на английската кралица. Бягал презглава, дето се вика, когато краката му минали през нещо метално, от което нашият подскочил, но бил много чевръст и капанът не успял да хлопне. Само че докато подскачал като заек по някаква поляна, кръвта му се смразила от вик “стой, ще стрелям!” и в полумрака изникнал войник с калашников, насочен срещу него. Не че знаел български, та да разбере, но насочено в теб оръжие няма нужда от превод. Те калашниците и в Австралия са известни. Колкото и да е абсурдно, но се успокоил, все пак по-добре български войник с калашник, отколкото зелено извънземно с неизвестно оръжие и още по-неизвестни намерения.
Бузлуджа, драги приятелю, сещаш се, нали? Да вземе нашият, та да навлезе в територията на някакво военно поделение наблизо. Оградата му била паднала на едно място и докато я възстановят, за по-лесно турили часовой да пази дупката.
Сега по вълненията на нашето войниче няма да се разпростирам, макар и те да не са за пренебрегване. Представи си емоцията да хванеш в тъмата някой, който ти ломоти на чужд език и нарушава... какво нарушава, като няма ограда, бе? Като разбрал, че няма начин да се разберат, насочвайки го накъде да върви с опряно в гърба му дуло, войникът го закарал с вдигнати ръце при шефа на поделението. Онзи зяпнал, горкият, такова чрезвичайно произшествие! И да няма никой, който говори английски, та да разпитат шпионина веднага... Обадили се да пратят преводач на другия ден, а за през нощта го тикнали на сигурно място в карцера. На ти приключения, на ти авантюри, пиле, нали за това си тръгнал? Нека опита австралийската ти гърбина български карцер!
Дошъл преводачът на другия ден, пита го откъде е, оня вика, че бил от Австралия. Гледат паспорта – вярно, бе!
- А откъде идваш? – по класическите правила на разпита.
- От Черно море - отговаря нашият.
- Виж ти, а откъде точно на Черно море?
- Ми не знам точно къде бях.
- А с какво дойде до тук?
- Ами пеша - като задълбочава съмненията все повече.
- А къде отиваш?
- В София.
- В София? Пеша?
- Пеша - гордо потвърждава нашият - никак не е далече.
Брях, да му се не видят и чужденците щури! Пуснали му данните да го проверят за евентуално издирване от Интерпол, излязъл чист! А времето се било оправило вече и като разбрал, че ще го пуснат по живо по здраво, нашият пътешественик събрал смелост и попитал преводача истинско ли е онова чудо на баира, дето го е изплашило, или нещо му се е привидяло снощи. Успокоили го, че е истинско и го пуснали да си ходи. Пеша.
------
Седим в горещия следобед под сянката на чадъра на едно непретенциозно улично кафене, докато ми разказва тази история, смеем се, пием кафе и кола, гледам загорялото му луничаво лице и му се радвам. Той не е от алкохолните туристи, а съвсем истински, любознателен и мислещ пътешественик. Опитваме се да отгатнем какво би ни било интересно да споделим един с друг, и двамата сме изпълнени със съзнанието, че представляваме не само две страни, но и два континента. След веселата му история не мога да измисля нищо друго и му задавам тъпия въпрос доволен ли е все пак от посещението си и с какви впечатления е от България.
- Много съм доволен – казва. Винаги съм се питал като какво е било това социализмът. Вече ми е ясен, видях го и го пипнах даже.
Гледам го въпросително, а и вътрешно се учудвам много. Като как пък е успял да разбере какво е било това социализъм?
- Прахосничество – казва направо, без никакви въведения. - Безсмислено прахосничество и разхищение – и вади от джоба си парче цветно стъкло, като ме гледа победоносно.
Щом го пуснали от поделението, отишъл горе и се потресъл. На толкова недостъпно място да се построи такова грандиозно съоръжение и специални пътища към него, за да се прави веднъж годишно конгрес на една партия? И оставено да се руши и разграбва? Невероятно! Щеше да си занесе парче от нашата Бузлуджа чак в Австралия, както се вземат парчета за спомен от Берлинската стена.
- Вашият комунизмо-социализъм е бил като тази летяща чиния – едни са я виждали, други само са чували за нея, но всички сте плащали за нещо напълно безполезно. Сега разбирам защо сте бедни. Щом сте си харчили парите така, нормално и неизбежно е било системата ви да рухне икономически без никаква външна намеса. Социализмът ви се е изял сам отвътре, чрез прахосничество. Такова разхищение на обществени материални ресурси никоя разумна власт не би си позволила. Или по-скоро – никой народ не би позволил.
Тук аз премълчах и се разбързах да си ходя, а по пътя към къщи непрекъснато си хапах устните.
Какво премълчах ли?
Най-голямото - разхищението на човешки ресурси!
Спестих го повече на себе си, не толкова на него. Сега ме е срам, че премълчах, трябваше да му го кажа. Той беше умен и щеше да разбере.

Бъди здрав, приятелю, където и да си. И не забравяй, че си български ресурс.


Публикувано от alfa_c на 16.06.2012 @ 00:17:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 11:06:08 часа

добави твой текст
"Засрамено писмо до моя приятел, " | Вход | 7 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от angar на 17.06.2012 @ 22:16:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Като хумористичен разказ не е лошо – фейлетон като по учебник, макар и неактуален, написан с около 30 години закъснение.

А сега за изводите. “Социализмът беше най-голямото разхищение на човешки ресурси!” Да. И нашето поколение най-силно го усети на собствения си гръб.

“В колко много начинания, на суетна глупост плод,
демонстрирахме активност, имитирахме живот!”

Едно то тях например беше починът “ломски ямки” – при сеитбата на царевицата за всяко зърно с мотика да се направи ямка, в която се пускаше и малко тор, и в нея се заравяше зърното. С цел високи добиви.
А малко ли бяха и всякакви други прахосничества! И сме ги виждали, и сме се възмущавали, и сме го казвали:

“Мое бащино огнище, мой любим и свиден кът!
Теб на всякое равнище те разграбват и крадат.
Теб без сметка те продават, в теб без замисъл строят.
Милиони се заравят, милиарди се горят!
Всичко върши се така, че гневно да се възмутиш.
Патриот ли си обаче, трябва да се възхитиш:
“На такава управия друг едва би издържал –
ако бе капитализъм – досега да е умрял!”

Но нима само при социализма е така? Ами не беше ли глупост гърците да изнасят с магарета и с раници пръст на връх Олимп, за да го направят с 11 метра по-висок и да стане той най-високият връх на Балканите – с един метър по-висок от нашия Мусала?

Ами защо са им на американците издяланите в скала образи на президентите, всеки с нос дълъг десетки метри? Ами защо са им такива магистрали (за каквито се беше писало че там има), които водят доникъде – шосе 100 метра, което внезапно свършва в полето (но са присвоени пари за десетки километри дълга магистрала). Ами защо им е нужно безсмисленото “опаковане” на сгради и улици? Не затова ли са натрупали такива държавни дългове, фалирали са или ще фалират държавите си и вкарват и света в криза? И пр. и пр.

Правят го, защото не само с хляб се живее. Нужно е и нещо за национална гордост, което да вдъхновява и обединява. И такова едно нещо за България – на времето са решили и са го направили, - е бил и монументът на Бузлуджа. По времето, когато в страната е имало само една партия – партия на целия народ. И не са “взели” по петдесет стотинки от всеки, а са “позволили” на всеки да даде по 50 стотинки – за да могат всички да се чувстват съпричастни, да могат да казват: и аз съм го построил, този паметник е и мой! И какви общонационални събори, какви тържества, какви празници за населението от двете страни на Балкана са се правели там! Защото 50 стотинки са нещо символично. Особено на днешния фон, когато само за един от преките данъци от всеки залък и от всяка глътка вода ти вземат по 20 процента.

Това, което постигна социализмът, беше че ограничи, обезсмисли човешката алчност. Да, имаше глупости, но от глупост, от безизходица или с добри намерения. Докато при капитализма всичко се прави от алчност! И от алчност е сегашната криза. От 1912 година се знаят причините за кризите, и оттогава е предвидена “голямата рецесия” от 1929 година. Причината е, че банките дават заеми, без да има внесени в тях спестени пари. Но те от алчност продължават да дават заеми, за да прибират лихви. Защото знаят, че правителствата ще ги спасят. А правителствата, вместо да направят един дръвник за банкери, печатат пари и им дават все още и още!

Да, имало е много извращения. Но причината за тези извращения не е в социализма, а в човешката природа. В това, че Бог е създал човека от кал, и в “светия” дух, който му е вдъхнал, е имало много повече алчност, корист и себелюбие, отколкото скромност и разум.

Та не ми хвали капитализма пред социализма. Вече четвърт век и ние му се наслаждаваме - с всичките му отвличания, убийства, грабежи, беззаконие, глупост, бедност и разруха. Социализмът може би наистина е по-непроизводителен, но е по-справедлив, по-хуманен обществен строй.

А виновен ли съм и аз, респективно всеки обикновен човек в България, за този “безумен” строеж? Аз съм бил на много-много по-ниско място, с други задачи, с м

още коментари...


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от mamontovo_dyrvo на 21.07.2012 @ 20:09:13
(Профил | Изпрати бележка)
Красавице, ти си просто Царица!


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от Albatros (valerist@abv.bg) на 16.06.2012 @ 00:24:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Щеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно, Красавице...
Перфектен текст.
Алби


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от osi4kata на 16.06.2012 @ 01:37:50
(Профил | Изпрати бележка)
да, перфектен текст. Знаеш ли, и тук (Уелингтън, НЗ) построиха една огромна зала като летяща чиния, точно преди Световното по Ръгби. Оказа се, че не е подходяща за тази цел. От тогава, близо година - не съм виждала никой да влиза в нея, нито пък да излиза. Само нощем свети като коледна елхичка. Ковчежниците са извънземни, не ние.

Поздрав! И успех!


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 17.06.2012 @ 01:16:06
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Поредният ти манипулативен текст.
Очаквам в следващо "есе" да обясниш "социалистическото" прахосничество при строежите на пирамидите в Египет, защо не и френското прахосничество с Айфеловата кула или Статуята на свободата?
За Великата китайска стена май има оправдания...

Но не очаквам да пишеш за днешните кичозни бастиони по българското черноморие. Не очаквам да пишеш и за остатъка от днешните български гори и за зимните курорти. Не очаквам да пишеш за Цветелина Бориславова и Бойко Борисов. И за онези зад тях, които им дърпат конците.

Понеже във всяка манипулация трябва да има и доза истина - да. Летящата чиния на Бузлуджа е абсолютна безсмислица! Всеки работещ по онова време (а тогава нямаше безработица) беше задължен от Партията-кърмилница да внесе по 50 стотинки от заплатата си, за да се изгради абсурдният паметник.

После, след 89-та година какво стана? Колко милиарди пъти по 50 стотинки бяха откраднати от народа? Откраднати от тези същите "комунистически" мутри, от техни роднини, приятели и протежета?
Които и в момента властват като олигарси.
Защо не пишеш за тях? Защото е повече от лесно да си правителствена подлога ли?
Летящата ти чиния ли ще измести погледа на хората в посока подкрепа на чудовищните безобразия, които се случват след така нареченото "падане на комунизма"?


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от zebaitel на 17.06.2012 @ 10:45:25
(Профил | Изпрати бележка)
Какво премълчах ли?Най-голямото - разхищението на човешки ресурси!!!!!!!!!!


Re: Засрамено писмо до моя приятел,
от verysmallanimal на 22.06.2012 @ 23:54:20
(Профил | Изпрати бележка)
Качеството на текста няма да обсъждам - издържан, стегнат, носещ послание.
Та за посланието - ресурс, казваш...Звучи по канцеларски страшно :) И тъкмо се бях впрегнал от тая идиотска дума, ти написа последното изречение. И друго да нямаше, то стига.
Да не разхищаваме ресурса, който сме един за друг!
:)