автор: filantrop

Всеки път е човек.От начало до края.
Носи своя завет. По посока на рая.
Пограничен и тих,в своя ден се разтваря.
В утро нощ победил,в залез ден отпразнувал.

Пограничен и тих.По ръба съществувал.
Като близък напев на далечно празнуване.
Укротил ветрове във платната разпънати
и е път и не е...все на крачка от рая си...