Макар и от селата и тя е капелата,
с изпънат бюст напред върви
не сте вий вече от нейните среди.
Сред много учени глави живее,
под шапката й всъщност все същият ветрее...
Със зор голям запомня думите–чуждици,
да бъде в крак и тя със умните главици.
Не ни познава вече във друга е среда,
а шапката се киска над празната глава...