автор: Layla

Бих казала – Вървете си, мосю!,
съм твърде хапка за устата Ваша, -

но Вие ме погледнахте така
едва ли бих могла да Ви уплаша,
или пък да Ви сложа на кантар
със другите, които ме преследват
такъв самоуверен, даже смел
не бих могла съвсем да Ви избегна.
И поощрен в такова естество,
необуздан във действие и форма,
нахлухте в моя свят така ангрó,
и някак мисля, като за последно.

Ала не преценихте, че Амур
да ме даде на Вас е гран абсур!!!