автор: Narwal

Иисус: Отново питаш, Сатана.
Пак ти въпросите задаваш.
Не проумя ли досега,
че трябва и ответ да даваш.

Признавай своята вина,
туй честността го повелява,
и Адът пръква се всегда
там гдето Ти се появяваш.
Даряваш сила, мощ, омраза
и това „любов” е към човека
конфликтът злобен е зараза,
известно е от памтивека.
Грехът превръщаш в добродетел,
безумието – в красота,
на грешниците си владетел,
тъй управляваш Ти света.

Сатаната: Как страшно съдиш, Ти Блаженни!
Как тежки ръсиш Ти слова.
Ще заплениш душите нежни,
Но скриваш Своята вина.
Нима за всичко на земята
виновен все е Сатаната.
Забрави ли?! На шестий ден
По образ Божий сътворен
Човекът стъпи на земята
и се объркаха нещата,
но чак смути и небесата,
кога създаде и ЖЕНАТА.
За всички грехове след туй
пак обвинихте....Сатаната.
Нима не виждаш, че света
щом искаш искаш да го подобриш,
обгръщаш го със суета,
не друго – грехове твориш.
Човекът сам се управлява
и даже Дявол надминава
и в алчността и във греха,
такъв създаде БОГ света.
Сега кажи, Небесни сине!
Кой повече Човека люби
и кой съзададе го такъв
да може САМ да се погуби?