автор: dred

С плач,
хората се раждат
в този свят на болка
обремени със скръб и
мъка.

Сама, в трепетния ден,
ще направя ръцете си подпалки.
Пътят ми е стръмна планина-
без да се обръщам ще продължа напред.

Обградени от проблеми,
хората се опитват да намерят отговори.
Понякога своенравни,
понякога оплаквайки се
те порицават самите себе си.

Сами, в дните изпълнени със страх
поне малко мога да разбера живота си.
Пътят ми е бурно море-
без да пролея и сълза ще продължа напред.

Някои хора си мислят, че
заради тях, искам да възродя
угасващо им щастие


Изправена пред лицето на бурята
знам, че нежна светлина ме чака напред.
Моят път е цъфтяща мечта-
без да спирам ще продължа напред.


Nakigoe agete
Hito wa minna umareru no
Kono you de seou
Ikue no kanashimi ya
Kokoro no itami tsurai kara

Hitori de furueru hi ni wa
Watashi no ryoute ga takigini naru wa
Kewashii yama wa onore michi
Furikaerazu ni susume

Kotae sagashi no
Hito wa minna tabi wo suru
Tokiniwa arete
Mawari wo kumara suru
Tokiniwa nageki
Mi wo najiru

Hitori wo osureru hi niwa
Watashi no jinsei sukoshi wakiruwa
Shikeru umi wa onore michi
Nagasarenai de susume

Dareka wo omoi
Tsukuseru shiawase wo
Anata no tame ni sosogitai

Arashi ni makoushoubu
Yasashii hikari ga sono sakimatsu wa
Sakasu yume wa onore michi
Tachidomarazu ni susume