автор: angar

Мечтах и аз за поетична слава,
но то, за жалост, без талант не става.

Как славата и мен да ме опари -
ни ме четат,
нито ми правят коментари.

И в миг ме осени какво да правя –
ще трябва някаква чудатост да направя,
та публиката да ме заобича.
Например - стих със формата на птиче!

И който ще го види, да се чуди,
и да се пита: чий е този стих?
А аз ще казвам: “Аз го сътворих!”

Такъв прийом
не представлява нещо ново -
магарето си боядисваш във зелено,
и готово.

Макар по смисъл да бе пълна каша,
съм виждал стих със формата на чаша.
А друг един бе пълна проба проза,
но изрисуван с формата на роза.

Реших го и - от мисъл към дела!

Ритмичност, смисъл, рими – настрана!
По-важно е да има редове
с различни дължини и цветове,
които после, като се центрират,
на птица тялото да избродират.

Започнах с “к-люн,”
завърших го с “опашка”.
В началото и в края на реда
изписвах с черен шрифт “крило”, “пера”.
В средата пък “корем”, “гърди”, “глава”,
и “гушка “ – пълни със стремежи и мечти.

Сканирах го,
на цветен принтер го принтирах.
Излезе стих - а-ха да полети!

Уви!
И прав, и на колèне,
даже легнал му се молих -
не ще и пак не ще да излети!

Накрая,
след като ми писна вече,
от разпечатката направих самолетче,
и на балкона като се показах,
към кофите замахнах и му кàзах:

- Така безкрило тук не си ми мило!
Лети оттука право към боклука!

А по асфалта някакви вървяха,
и самолетчето като видяха,
учудено казàха: Гледай ти!
Безкрило стихче, а лети!