Аз все те чакам или ти пък мен...уви,
не стига времето часовника ще превърти,
секунди, минутки в часове превръщат се
и без да искаме във спомени се връщаме
на нежните ни и любовни сънища.
Той пак тик-така и нашепва тихо:
-Ей хора колко време имате?
защо го пускате така да отлети...
За вас е ценна всяка мъничка минутка
на щастие и тъй красиви чувства.
-Обичам те! А ти обичаш ли ме още?
Все питаме се ден и нощем,
дали ще продължи и колко още?
А колко малко иска любовта ни...
ти и аз, в любовна музика втъкани.