Шестте месеца изтекоха както винаги...
Тишината в потъналата в прах команда зала бе разкъсана от металическо бръмчене съпътстващо активирането на Наблюдател 101.
Червеникавия полумрак бе разкъсана от бледата светлина на включените видео-сензори. Машината започна работата, за която бе програмирана с бърза диагностика на собствените си системи. Наблюдател 101 за пореден път отчете спад в енергийните си запаси. Ядрената батерия скрита дълбоко в покритото му с плесен и ръжда метално тяло показваше 19 процента мощност. Все още беше далеч от критичните 10, при които се задействаха аварийните протоколи, но роботът изчисли, че достигането до критичния минимум остават още 87 години. Можеше да функционира 140 години ако отново увеличи времето, в което се намираше в състоянието, обозначено в паметта му като „сън“. Преди 100 години спадът на енергийните му ресурси го бе принудил да се откаже от режима на перманентна активност. От тогава постоянно увеличаваше продължителността на съня, за да пести скъпоценната енергия. Първо се будеше на всеки месец после на всеки два, а преди 10 години поредния енергиен спад го бе принудил да се събужда веднъж на половин година.
Наблюдател 101 изпрати съобщение до наземния център за поддръжка, но не получи отговор. Отново. Роботът се завъртя на 180 градуса и впери фасетъчните си очи в малката ниша, където стоеше Господаря. Вградените протоколи забраняваха да го безпокои за това му изпрати съобщение, с което го информира за енергийния спад.
Господарят не реагира. Наблюдател 101 знаеше, че той ще се погрижи за проблемите, когато намери това за нужно.
Роботът се завъртя в първоначалната си позиция, скърцайки с ръждясалите си крайници. По прашния под заваляха късчета ръжда. Имаше неотложни задължения, с които трябваше да се заеме незабавно. Двата масивни горни крайника легнаха върху таблото пред него и в прашната зала отекна бученето на десетки вентилатори. Пултът оживя, командния център се озари от светлината на стотици датчици и Наблюдател 101 се сля с огромния комплекс, за който бе обречен да се грижи. Опита се да се свърже с другите трима наблюдатели, но естествено не получи отговор. Наблюдател 308 бе спрял да функционира преди повече от 180 години след електрически удар. Наблюдател 99 бе поразен от вирус и другите двама- 101 и 201 го бяха дезактивирали и изолирали цялата му поднадзорна секция, за да не се раз-пространи заразата. Десет години след 99 бе спрял да функционира и 201 след като влагата бе проникнала през ръждясали му корпус. Накрая остана само 101, който според кризисния протокола бе иззел функциите на нефункциониращите си другарите си.
Сега Инсталация 13 бе изцяло негова грижа.
За пореден път се зачуди дали да не активира заразения 99. Антивирусния пакет, с който разполагаше даваше 67 % вероятност да се пребори със заразата. Присъствието на втори работещ наблюдател щеше да повиваш ефективността на поддръжката комплекса с 19 % и да удължи живота на батерията на 101 с цели 100 %. След 0.3 наносекунди роботът отхвърли тази възможност. Вирусът в 99 бе прекалено сериозна заплаха, за да рискува. Все пак оставаха 33 % вероятност заразата да се разпространи извън изолирания сектор, а това щеше да е фатално за целия комплекс.
101 продължи по протокол. Направи бърза диагностика на Инсталация 13 и свери крайните данни с тези от предишната проверка, направени преди шест месеца. Резултатите се оказаха по-лоши от прогнозираните. Вентилационен колектор 27 бе отказал, което означаваше, че сектори 7, 8 и 9 от комплекса не се снабдяват с достатъчно чист въздух. 101 се увери, че няма пострадали резиденти и даде заповед на автоматизирания ремонтен екип да се насочи незабавно към повредената вентилационния колектор и да отстрани повредата незабавно. Отне му 27 наносекунди докато открие все още функциониращ ремонтен екип- 84 % от бяха спрели да функционират, а създателите на Инсталация 13 не бяха определили кой да ремонтира роботите-техници. Изпрати съобщение до началникът на поддръжката за предстоящия ремонт на колектор 27 и информира Господаря за ситуацията. После продължи с проверката.
Повишеното налягане във водната помпа, продукт на запушване някъде в системата, бе причинило пробив в тръба, което от своя страна бе довело до наводняване на сектор 17. 101 със задоволство отбеляза, че аварийните протоколи са сработели според очакваното. Поразения участък бе надеждно изолиран и опасност Инсталация 13 да бъде наводнена не съществуваше. Нямаше пострадали резиденти. Все пак отчете някой загуби- два от малкото функциониращи ремонтни екипи се намираха в сектор 17 и бе невъзможно да ги изкара от там без да отвори изолационните шлюзове. Изпрати съобщение до Господаря и началника на поддръжката продължи с проверката на съоръжението.
Отчете увеличение на биомасата във всички сектори. Плесента вирееше навсякъде из Инсталация 13, а 101 не разполагаше с необходимите ресурси, за да се пребори с нея. Опитите му да препрограмира малкото останали роботи по поддръжката бяха неуспешни. Датчиците отчитаха, че плесента е потенциално опасна за резидентите, но липсата на сигнали от страна на медицинския сектор показваха, че няма пострадали. Датчиците отчитаха и повишено количество на плъхове, хлебарки и други вредители. Свърза се със все още активните роботи по поддръжката и поднови заповедта за изтребление на вредителите. Все пак 101 информира Господаря за разпространението на плесента и вредителите, изпрати копие от съобщението до началника на поддръжката с предложения как да процедира и продължи с проверката.
Датчиците показваха, че водните ресурси на Инсталация 13 са в норма и са достатъчни за осигуряване на нормална дажба вода за резидентите. Все пак продължаваха да отчитат прекалено високи нива на радиоактивност, което правеше консумацията ѝ потенциално опасна. Бърза проверка показа, че 47 % от филтрите, които трябва да пречистват водата все още функционират. 101 се опита да определи какви ще са последиците за резидентите ако консумират радиоактивната вода, но не стигна до извод. Базата му с данни не съдържаше необходимата информация. Все пак изпрати две съобщения- едно до медицинския сектор да са в готовност да посрещнат болни и друго- до Господаря с препоръка да бъдат монтирани по-мощни филтри за пре-чистване на водата.
101 анализира наличните хранителни запаси. Количеството им бе задово-лително. Архивите показваха, че ако настоящите темпове на консумация се запазят храната ще стигне за 863 години. Бързо изчисление показа, че резидентите консумират средно по 7 калории на ден, което беше 500 пъти по-малко от необходимия за прием минимум. Свърза се с медицинския сектор и остави съобщение придружено с препоръка за надлежен инструктаж на резидентите относно необходимата консумация на хранителни вещества. Надлежно информира Господаря и продължи с диагностиката.
Отчете повишение на нивото на радиоактивност в реакторното. Ремонтните роботи не бяха успели да поправят пробива в обшивката на реактора. 101 се увери, че секторът е надлежно изолиран и че в съседните нивата на радиоактивност са задоволително ниски. За щастие обслужването на тази част от Инсталация 13 не изискваше намесата на човешки персонал, но въпреки това 101 уведоми медицинския сектор да е в готовност за осъществяване на профилактика и лечение на лъчева болест. Въпреки пробивът в обшивката реакторът продължаваше да работи, осигурявайки така нужната енергия за поддръжката на комплекса. По предварителни изчисления при настоящата минимална консумация ядреното гориво щеше да стигне за 209 години. 101 информира надлежно Господаря и продължи.
Опита да се свърже със сензорите на повърхността, но връзката с тях се бе разпаднала преди повече от 150 години. За да я възстанови трябваше да разпечата цялата инсталация и да изпрати ремонтен екип, който да отстрани повредите и да събере необходимите данни, но заповедите оставени от Господаря бяха повече от ясни- никакво разконсервиране на комплекса при никакви обстоятелства. Преди 100 години няколко резидента се бяха опитали да отворят външния шлюз въпреки многократните молби, които 101 бе отправил към тях. С действията си ренегатите бяха застрашили цялата инсталация и наблюдателят бе принуден да изпрати въоръжени протектори. Разбира се след това 101 се бе погрижил пострадалите да бъдат отведени в медицинския сектор и бе изпратил необходимите инструкции на персонала. Наблюдателят отвори архивите си, за да провери кога за последно е получил информация за състоянието на пострадалите. Датата сочеше, че е било преди 89 години, 237 дни и 14 часа. Свърза се с медицинския сектор и остави съобщение до ръководителя на отделението да бъде уведомен за състоянието на пациентите при първа възможност. След това отново се върна към диагностиката на външния шлюз, който изолираше Инсталация 13 от повърхността. Пусна няколко бързи теста, за да се увери, че почти осемстотинтонното съоръжение е в добро състояние. Отчете натрупване на ръжда и плесен по него, влага бе проникнала в някои от електронните му компоненти, няколко електрически системи бяха изгорели и една от хидравликите бе извън строя, но като цяло предпазния шлюз беше в изправност. 101 провери записите на сензорите, за да се увери, че по време на съня му не е имало опити от страна на други резиденти да активират шлюза. Не, нямаше. Последното, от което имаше нужда бяха други нелепи инциденти свързани с непреценени действия от страна на обитателите на Инсталация 13. Протоколът беше повече от ясен- правилата за изолация трябва да се спазват дори и от немеханизирания персонал.
101 се свърза с охранителното звено. Проверката показа, че 89 от общо стоте протектора са все още функционални. Постъпили сигнали за необходимост от тях не бяха постъпвали. Записите сочеха, че за последен път протектор е бил необходим преди 73 години, 109 дни и 16 часа. 101 изпрати поздравително съобщение до началникът на звено Охрана и предложение до Господаря за награждаване на служителите по сигурността. След това продължи с проверката както бе по протокол.
На Наблюдател 101 му трябваха двадесет и три часа, за да се докосне до всяко ниво и сектор, всяка зала и коридор, всеки тунел и шахта. Опипваше всеки сантиметър от комплекса с механична прецизност и търпение, които можеше да има само един робот. Резултатите не бяха задоволителни. Всъщност бяха далеч от задоволителни... твърде далеч. Инсталация 13 функционираше с едва 23 % от капацитета си. Проблемите бяха навсякъде, а ресурсите, с които можеха да бъдат отстранени или поне ограничени постоянно намаляваха. Наблюдател 101 архивира данните от проверките както винаги до сега и излезе от системата. Завъртя се със скърцане и от металния му корпус се посипа ръжда. Впери фасетъчните си очи в Господарят, който все така стоеше безмълвен зад пулта. Наблюдател 101 му бе оставил точно 303 267 съобщения относно състоянието на Инсталация 13, но до сега нямаше отговор на нито едно.
Господаря щеше да се заеме с това, когато намереше за нужно.
В залата отново отекна скърцане на метал, когато роботът се завъртя в изходно положение. Червените му фасетъчни очи примигнаха и угаснаха, огромното, потъмняло от времето и ръждата, метално тяло се отпусна и Наблюдател 101 потъна в сън, от който щеше да се събуди отново след шест месеца. Контролната зала на комплекса потъна в мрак нарушаван само от бледото червеникаво сияние на аварийното осветление струящо от главния пулт. Меката светлина танцуваше по изгасналите очи на спящия робот и осветяваше креслото в малката ниша. Потъналия в прах скелет, обвит от излиняла от вековете синя униформа, все още стоеше в него. Кокалести пръсти стискаха празната чаша от кафе, на която личеше избелелия надпис „Обичам те татко“ направен с боички от неуверена детска ръка. Празните очни кухини бяха все така впити в мъртвия екран на пулта пред креслото. Зад Господаря в потъналата в тишина зала, осветявана от аварийното осветление, Наблюдател 101 продължаваше да спи докато часовникът в ръждясващото му метално тяло бавно отброяваше оставащото време.
Шестте месеца изтекоха както винаги...