автор: Narwal

Иисус: Защо ли слушам, Сатана?!
словата ти са скверни и лъжовни
във безпросветната тъма
те хвърлят кълнове греховни.

Земятя ни е грешна знам,
но тя е миг в живота вечен,
на мъки и неволи там
ДУХЪТ ЧОВЕШКИ е обречен.
Но Страшен съд отсъжда в ден,
що Бог един определил е
и кой тогаз да е блажен
и кой греховно прекалил е.
Човекът сам избира днес,
какъв да бъде на земята,
но плаща този избор свой
кога пристъпи в небесата.
Успехът земен е химера,
лъжовен е и непремерен.
И сал ДУШАТА на човека,
го води в вярната пътека.

Сатана: Уверен ли си ти, Блаженни,
в Душите смъртни, лековерни.
Нима наистина си убеден,
че те са нещо проумели
от страстите на оня ден
кога светците са умрели?
И кой дошъл от отвъд,
та Страшен съд да им покаже
да бъде справедлив и твърд
негодниците да накаже.
Къде е Царството Небесно,
за праведните ти овчици?
При мен да дойдат е по-лесно.
Продавават своите душици.
И аз им давам сили, мощ
Надежда давам им РЕАЛНА,
а Вярата е тъмна нощ,
за МЕН – душата им сакрална.
Пак питам те, Небесни сине:
От двама ни кой повече
ЧОВЕКА люби
и кой със свойте грехове
успял е веч
да го погуби?