автор: joy_angels

Събирах за шума аз млади листа –
бях без ум
(не бе още време за гроздобер),
а ти сред гъстака протегна ръка,
стих по стих ми закичи косите с Превер
и падна баретата синя
(бе лош!),
и ми даде да пия светло време, а аз
лист по лист се съблякох в графитната нощ
и на тях ме рисува – модел в Монпарнас.

После дълго…

После бе просто така –
върху шума зелена денят ни (тъй риж!)
все осъмваше с нежен шансон на уста –
и за нас всяко кътче бе
влюбен Париж.