автор: apostola

Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак при теб се приземи.

Защото там за мене пристан няма
и никъде не скърпих даже дом.
Навсякаде в душата ми голяма
нахлуваха несретници със взлом.

Затуй сега,Родино,аз се връщам...
До теб присядам,като блуден син.
И твоите Балкани аз прегръщам,
че само тук за мен дими комин!