автор: LeoBedrosian

Забавили ми се ХуЛите
ХуЛите, йош постингите.
Па като ми забил оня компютър,
па като бъгясал,
йош се скапал
и като го нялетял зъл вирус,
вирус, йош троянски кон
и го червеи полазили
полазили, йош загризали
и го пофракали едни фишинги,
фишинги, йош спайуерове
и едни злонамерени кодове.

Та ми иде да грабна молива,
молива, йош калема
и да си наостря една пръчица
и да задраскам
на восъчна дъсчица
и ги заредих едни юбави,
юбави, йош гиздави,
че ми се мале дописало,
дописало, йош припяло,
но ми забили, мале ХуЛите
ХуЛите, йош сайтове
мамо писателски.

И що ли се не върна на село,
медно кавалче юбаво
с овчици, мале
козици и везана
торбичка, йош абичка.
Да викна мале,
запея.
Запея, йош как си
умея.