автор: DY

Разсипах сол – и знам, че ще се случи.
Все някога ще дойдат и за мене –
онази, саблезъбата забрава,
която никога не идва денем,
онези ветрове между звездите,
които бъркат с хаос тишината,
онази непотърсена пътека,
която знам, че точно мене чака.

От мене ще останат шепа грешки,
които сигурно ще преповторя.
Животът си отиде по човешки.
Сега вратата тихо ще затворя.
Ще тръгна бързо, без да се обръщам,
няма да има плач и пръст на буци...
Все някога ще дойде мойто време.
Разсипах сол, и знам, че ще се случи...