автор: Myfina

( ...почти по Стивън Кинг)

Нощта пак си купи парче денонощие с дребни монети
и захленчи вселената в късно и тихо ноктюрно.
Нощта, казват, изподрасква листата на всички поети
с екзотичен и дълъг, до перфектност красив маникюр.

От любов оживяват звезди – еделвайсни и сухи хербарии,
плесенясвали в томове от непрочетени книги,
в които дори и незнайни принцеси си имат заглавия,
а всеки принц има роза, която напълно му стига.

Абе колко му трябва на някойси влюбен поет! Но пък, виж-
аз дали ще науча след време с любов да засричам,
че „целувка „ е не просто кръгъл, белтъчен сладкиш,
а „целувка“ , да кажем, е висш пилотаж по обичане.

Даже сутрин се чудя, когато нощта в теменужно на цвят абдикира
и „любов“ се превръща в написана дума, по принцип,
щом е чувство, което все никой не казва къде се намира ,
дали пък не спи в чуждо гробище за неверни
домашни любимци?