автор: nikikomedvenska

Нещо внезапно и нещо различно,
нещо безумно, съвсем неприлично,
нещо с ината на млада коприва
пак да ми кресне, че още съм жива.
Нещо, което създава крилата,
бърка в сърцето и ръчка душата!
Нещо безименно, златно-горещо,
глупаво, някакво, всякакво нещо.
Да ми запали на босо петите,
да ме пришпори и без да ме пита,
да ме засили през девет морета!...
Има ли нещо такова, кажете?!
И да го няма, ужасно го искам -
някъде там - ни далече, ни близко,
жълти огньове във мене да плисне!...
Ако не дойде, ще го измисля!