автор: apostola

Живота ми е кръгла рана
и в центъра й-аз самия.
Заел съм кръгова отбрана
и няма как да се измия.
Нападат ме от всяка точка.
Налитат всякакви прокоби.
И няма никаква отсрочка.
Живея сякаш между скоби.

А болката кипи във нея
и стискам зъби аз,за Бога...
Да я напусна аз не смея,
да я лекувам пък не мога.

Но с тая кръгова отбрана
отблъсквам още враговете.
И в центъра на тази рана
изпивам жаден страховете.

А раната се раширява-
наддава тя във периметър.
И тя надеждата взривява-
изпраща знак на оня Петър...

Живота ми е кръгла рана,
а в центъра й-съсипия.
Заел съм кръгова отбрана
и някой ден...ще се напия...

Ще ме превземат тез прокоби-
ще падне моята отбрана.
Ще ме убият тези скоби
във центъра на болна рана.