Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 2
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: rajsun
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзвезани души, 64 част - последна
раздел: Романи
автор: secret_rose

Съзерцанието на Любовта
Турция, 2011

Нежно розовите води на Сароз леко припляскваха и плъзгаха копринена феерия по мекия пясък. Емили бе седнала на брега с кофичка и лопатка и съсредоточено опитваше да брои песъчинките. До нея сестра й пееше измислена песничка на език, съставен от български и турски думи, някаква странна, но много приятна смесица. До момента бях преброила седемнадесет слънчеви изстрела. Светилото ги оттласкваше с бързина, която човешкото съзнание нямаше сили да проумее. Не му е и нужно - сякаш повяха раздвижените от вятъра маслинови клонки, надвесени над верандата, на която пиех утрешния си чай. Малкото дървено бунгало, сгушено между растенията и плажа, въздъхна под стъпките на G., люшна се несигурно в посока на Изгрева и избълва аромат на прясно нарязани плодове и топли картофки.

- Закуската е готова. Деца! Закуската е готова, идвайте.
- Добро утро – усмихнах му се и се сбутах встрани, за да подреди масата.
- Тихо утро... не помниш ли. Утрото не може да бъде добро, както и нощта, в света на противоположностите. Но могат да бъдат много, много тихи... Като любов на Сароз. Като очи на щастливо бебе. Като мен, когато се събуждам от гласа ти, нашепващ красивите непознати стихове от онази книжка.

Не смеех дори да се усмихна. Бях изгубила, за да спечеля, бях се отказала, за да се завърне. Радостта, която напираше да пръсне сърцето ми, ме изпълваше и повдигаше нагоре, към незнайната светлина на невидимото вълшебство, с което се събуждах и заспивах всеки нов ден. Тихичката грижа на Розите бе достигнала границата на Турция, бе я преминала като полъх и бе разцъфнала с аромата на уханната истина, дълго очакваща разлистването си по тези далечни земи. „Това са стари полета, Меги, те са живи, винаги са били. Те ни очакват, ние не носим нищо различно, само се завръщаме.” Шейхо често пътуваше и оставаше с нас в малкия къмпинг на военните, където прекарвахме топлите летни дни. Никой не спираше пред него с искане да обясни как е попаднал тук, всички го посрещаха с разтворени сърца и където и да отидеше, събираше тълпи. Когато Сароз се самопочистваше и водата бе безумно ледена и режеща, той се гмуркаше в нея и казваше, че студът не може да те нарани, ако в теб не е по-топло. Ако слънцето заискреше и засипеше земята с огнените си стрели, усмивката му напомняше, че не бива да се страхуваме от огъня и няма да ни опари. Вечер ни четеше, спокойният му глас разстилаше към нас феерия от нежност, обгръщаше ни и приласкаваше с любов, която не може да бъде земна. А сутрин ни учеше да се радваме на безценния подарък на Бог – възможността да открием пътя към Него. Не с думи, не с движения, а в тишина, изпълваща и различна: такава, каквато съзнанието на човека не може да познае, опитоми и обсеби. Неизказуема, ничия.
Светът бе придобил нова окраска. Сутрин, с везаните елечета на момчетата, разнасящи чай на кръгли подноси, закрепени на кука; в гумените колела на количките, с които ранобудни рибари бутаха към малките пазарчета улова за деня. В гласа на Езана, плиснал над все още спящия ден своя първи Зъкр. Или вечер, когато влюбените преплитаха пръсти и тръгваха безмълвно след залеза, за да се стопят в огнивото му, отдавайки сърцата си на единството. Около лагерния огън, където пъстрополи песни развяваха ритми и радост в очите на майките, смеха на децата и неизплаканите сълзи на бащите. В цвета саморасляк, приютил по стъбълцето си безброй ситни насекоми, защото животът трябва да бъде. И в безмълвието на вятъра, поел тайните на невидимото от Север към Юг, от Запад на Изток, от небесата към сърцата и от мъртвите към живите – пътят, който всяка душа може да извърви, ако съумее да чуе.
Огледах се. Погледът ми прескочи възвишенията, скриващи в полите си Дарданелите, и плъзна към Торос. Литна нагоре покрай каменната белота на мардинските сокачета и пое към върховете на Джуди. Погали дете, седнало в руините на ивица Газа, вмъкна се безшумно в минарето на афганска джамия, прелетя покрай Храмовете на Зороастър, слезе до брега на Байкал и плисна към слънчевата омая по куполите на Кремъл. Там поспря, сърцето ми прескочи дъх, два, после затупка с вълнение на входа на Леденика, Магурата, развя усмивка над Харамията и старата хижа на Рила и пое бавно към Лангедок и Монсегюр. В сърцето ми се роди една стара колкото света катарска песен. Пламнаха клади, опариха остатъка от собствеността ми и почти незряща от любов, се върнах на малката веранда на плажа. Една камбулка с бяло оченце несигурно се поклащаше под трелите на вятъра, развявайки бели поли. Докоснах я разсеяно и в сърцето ми зазвъня нечий тих Ней... като полъх след буря, като апокалипсис, докоснал съществото ми в най-съкровеното кътче.

"Чувал ли си някога за създание,
едновременно присъстващо и отсъстващо...
Аз се намирам сред хората,
но сърцето ми е на друго място..."

„Да бъдеш в света, но не от света.” Понякога се замислях над тези думички. Носеха невероятна сила. Носеха пустотата, която да побере целия свой тъжен и болен свят, да го приюти и прегърне, без да дели и променя. Да бъдеш всичко в него и нищо да не те докосва. Да обичаш и да отдаваш; децата му да бъдат твои деца и сълзите – твои сълзи. Да липсваш в себе си и да се преливаш в него. Имах толкова дълъг път пред мен... „Ще раждаш в болка!”

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...

_________________________________________________________________


Искам да благодаря на екипа на ХуЛите за толерантността,
на читателите си - за подкрепата
и на anonimapokrifoff, че придържаше треперещата ми ръка с любов, докато пишех.
Без вас този роман нямаше да се роди.


Публикувано от Administrator на 07.06.2012 @ 16:51:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 21:01:52 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, 64 част - последна" | Вход | 27 коментара (73 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Извезани души, 64 част - последна
от secret_rose на 14.10.2012 @ 11:59:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
До всички, обикнали това четиво:
Днес ще се присъединя към Сема в Гелиболу - белият танц на дервишите в Турция. Ще бъде в старинно Мевлевихане в град Гелиболу, а дервишите са от Мевлеви ордена - учението на Руми Мевляна.
Ако някой иска да сподели, ще изпратя снимки и разказ на мейла му.


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Think на 07.06.2012 @ 17:38:47
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Меги!

През много си преминала и много си научила, а още повече си си спомнила... и нямаш представа как се радвам за теб (и вас) :))

Подобаващ завършек! Сега остава да се вълнуваме кога ще го разлистим с ръце :)

Поздрави и прегръдки!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от lfilipova на 07.06.2012 @ 17:54:23
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепно произведение.С уважение към автора :-) Браво!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Ray_Jay на 07.06.2012 @ 17:58:40
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми краят, макар че се надявах до последно отнякъде да изскочи Ирис! ;( С пожелание за достигане на хакикат, за всички нас.

"Чувал ли си някога за създание,
едновременно присъстващо и отсъстващо...
Аз се намирам сред хората,
но сърцето ми е на друго място..."

Ей това стихче преди време го бях срещала и ми бяха казали, че е писано от зета на Мухаммед(С.А.С.), не знам доколко истина... Но толкова добре описва "онова състояние", в което, дори си мечтаеш за "смъртта"... Ще ти се по-бързо да дойде! В същото време се радваш на всеки миг, живот. Поне така казват.
А ти розичке, го умееш това да се наслаждаваш, дори на изпитанията, защото ги приемаш за служба, в името на... . Наистина четох всичко написано с интерес и предполагам, че много други! Надявам се написаното да бъде издадено, за да може да си я сложа в библиотеката, на видно място!
;-) А последната крачка-май ти си я направила, но още не го знаеш... Развълнувах се, макар че щеше ми се да има още от това възхитително четиво! :-)


Re: Извезани души, 64 част - последна
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 07.06.2012 @ 18:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
Браво ти!
Благодаря, че го написа и сподели тук с нас!
***


Re: Извезани души, 64 част - последна
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.06.2012 @ 18:29:36
(Профил | Изпрати бележка)
Браво Меги!Това го могат само силните духом!
Благодаря,че го сподели с нас !
Сърдечни поздрави :)))


Re: Извезани души, 64 част - последна
от anonimapokrifoff на 07.06.2012 @ 21:04:06
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепна работа, момиче - от началото до края. Искрените ми поздравления!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от skrej на 08.06.2012 @ 08:56:19
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво везмо Меги, така виждам този роман. Вмъкна във везмото красиви картини, фигури с обич, надежда, послания и наричания...Улавям чувства за които трябва много време да се съберат в една точица.
Поздравления и успех:)


Re: Извезани души, 64 част - последна
от kristi на 08.06.2012 @ 13:31:19
(Профил | Изпрати бележка)
Написа себе си, роз! Рядко се обаждах да коментирам, но четях с удоволствие и потопена в световете ти.
Радвам се на тази изповед и наистина очаквам да я прочета, вече затворена между кориците на книга.
Почитанията ми!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от ulianka на 08.06.2012 @ 13:43:36
(Профил | Изпрати бележка)
Моите почитания, Меги! И аз ти пожелавам, да го положиш между корици!:) Поздрави, момиче!:)))))))))


Re: Извезани души, 64 част - последна
от krasavitsa на 08.06.2012 @ 17:08:20
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм сигурна, че го възприемаш точно така, но ти приключи успешно мисия, Меги.
Прегръщам те и те целувам. @-;---


Re: Извезани души, 64 част - последна
от doktora на 08.06.2012 @ 17:12:19
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!
:))
()


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.06.2012 @ 19:02:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Меги, за мен беше чест и удоволствие да прочета. Ще се радвам един ден да държа това, отпечатано на книга.
Поздрав!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от tomatroev на 08.06.2012 @ 19:43:53
(Профил | Изпрати бележка)
Видях, че си стигнала до финала. Като много други тук, аз знам началото на тази книга, знам как започна, отначало имаше известни опасения, после, с все по-голяма смелост. Най-важното, талантливо написан текст, писан с много любов, тук мина много добре, ще стане хубава книга!

Поздравления!

Тома


Re: Извезани души, 64 част - последна
от petia_bozhilova на 08.06.2012 @ 21:51:04
(Профил | Изпрати бележка)
Аз...нямам думи, Розичке. Прегръщам те.
Гордея се с теб!
Чакам книгата.


Re: Извезани души, 64 част - последна
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.06.2012 @ 00:40:39
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Аплодисменти и от мен,Сикрет! Успешен финал на един прекрасен роман,който се чете и ще се чете с интерес.Благодаря от сърце за удоволствието и възможността да прочета!
Бъди,живей красиво и ...пиши!
Сърдечен поздрав и прегръдка!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 09.06.2012 @ 13:58:11
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох още преди няколко дена, но нямах възможност да коментирам! Много много хубав роман! Благодаря ти за удоволствието и мъдростта!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от kameja на 09.06.2012 @ 22:56:28
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав и прегръдки! Радвам се, че мога да чета творбите ти!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Haramiata на 11.06.2012 @ 22:24:07
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за вълшебната везба, раздиплена по такъв вълнуващ и съкровен начин! Пожелавам и много читатели! И още повече съпреживяващи! Нека даде кураж на несигурните! Нека подръчне позаспалите, нека вътрешният и поток не спира да ти говори и на теб самата, както и на хората около теб! Нека възрадва намерилите!
Честно казано, особено се възхищавам на финалната глава! Така разказва за края, който е едно ново начало ... Така е с истинският, Добрия край! Пожелавам ти го!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от boliarkabg на 12.06.2012 @ 16:15:41
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Меги, трябвало е да те срещна, надявам се да не е било късно за моя живот. Тук, в Хулите, прекрасно е, научих, даде ми се, благодаря ти.


Re: Извезани души, 64 част - последна
от mariniki на 14.06.2012 @ 21:57:35
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
нямаше как да не прочета...
със жалост, че свършва... едно красиво
твое творение, Меги... поздравявам те..
непременно трябва да излезе на
книжка... да, непременно..


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Caniko на 20.06.2012 @ 15:37:25
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Появата на последната част беше неизбежна, въпреки тайната ми надежда да не свършва.
Поздравления, Мег, за таланта и героизма ти.

Благодаря ти за прекрасните мигове, които ни подари с това повествование.

Очакват те нови предизвикателства и творчески пориви, сигурна съм в това.

Много щастливи бъднини!
:-)))


Re: Извезани души, 64 част - последна
от joy_angels на 21.06.2012 @ 22:12:40
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления, Меги! Че го написа.
Благодаря ти съвсем лично! Че го пусна тук.
Желая ти успешен път с тази книга, защото - убедена съм - тя ще види бял свят!
Браво!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от zebaitel на 22.06.2012 @ 22:08:54
(Профил | Изпрати бележка)
Скъпа Меги,
Радвам се, че романът има такъв край, но най-много се радвам, че успя да напишеш това, което напира в теб да излезе! Не съм ти давала съвети, защото в никакъв случай не мисля, че бих могла - ти таланта си го имаш, трябва ти само насърчение и добър редактор, но с огромно удоволствие четях всяка следваща част и разказвах на приятели колко хубав роман чета в Хулите. Чакам с нетърпение да го издадеш, защото съм си книжен червей и обичам да държа книгата в ръцете си! Много те прегръщам!!!


Re: Извезани души, 64 част - последна
от verysmallanimal на 26.12.2012 @ 00:37:21
(Профил | Изпрати бележка)
:) Поздрави!!! Видя ли - не боли :)))


Re: Извезани души, 64 част - последна
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 31.12.2012 @ 18:31:59
(Профил | Изпрати бележка)
Айде, както Влади младши вече се е научил да казва, давай книжката:)))


Re: Извезани души, 64 част - последна
от Solara на 24.10.2013 @ 01:17:52
(Профил | Изпрати бележка)
Има моменти, които извикват сълзи на съпричастие. След това се чувствуваш прероден и благодарен...
ПП. Поне тук не ме е страх да го кажа.