Трите рози в тънката ваза
се разлистват нежно по пладне.
Слънчев лъч ги вика на вън,
но красотата тс мен ще остане.
Като младост, която цъфти
в розов миг подарена,
ще ухае в дома ни, а ти
ще се връщаш вечер при нея.
Колко рози е този живот?
Всъщност, колко букети са нужни,
за да тънем в любовен разкош
и да чуваме думите чудни?