автор: apostola

Със гордост на царица
и все не се предава.
Със твърда е корица
и тя не се продава.

Не е жена,а крепост.
Не е река,а извор.
Не е есе,а епос.
А нямам вече избор...

Тогава пратих хора
със дарове златисти
да влязат те във двора
със помислите чисти.

В сърцето й да седнат
и него да разголят.
В очи да я погледнат,
за обич да помолят.

И всичко й се даде
във двора зад вратите.
Жената се предаде
с ръката на гърдите.

По тоз въпрос за риска
не се и разговаря.
Кога жената иска,
сама врата отваря!